Бела Лугоши
| Бела Лугоши Lugosi Béla | |
 Във филма „Дяволският прилеп“ (1940) | |
| Други имена | Кралят на хоръра |
|---|---|
| Роден | Бела Ференц Дежьо Блашко 20 октомври 1882 г. |
| Починал | |
| Активност | 1901/02 – 1956 |
| Родители | Ищван Блашко (баща) Паула де Войнич (майка) |
| Брачен партньор | Илона Шмик (1917 – 1920) Илона фон Монтаг (1921 – 1924) Беатрис Уийкс (1929) Лилиан Арч (1933 – 1953)[1] Хоуп Линингър (1955 – 1956) |
| Деца | Бела Джордж Лугоши |
| Уебсайт | www.belalugosi.com |
| Бела Лугоши в Общомедия | |
Бела Ференц Дежьо Блашко (на унгарски: Béla Ferenc Dezső Blaskó), по-известен под името Бела Лугоши (Bela Lugosi) е американски актьор с унгарски корени, известен най-вече с ролята си на граф Дракула в едноименния оригинален филм от 1931 година, както и с други значими участия във филми на ужасите.
Отначало играе малки театрални роли, преди да запише първото си филмово участие през 1917 г., все още в родната си Унгария. Принуждава се да напусне страната след разгрома на обявената през 1919 г. Унгарска съветска република. Във Ваймарска Германия той продължава филмовата си кариера, а впоследствие емигрира в Америка като моряк на търговски кораб.
През 1927 г. участва в театрална адаптация на „Дракула“ на Брам Стокър на Бродуей, където талантът му е забелязан. През 1931 г. излиза и легендарната филмова адаптация на романа на Universal Pictures, където Лугоши играе главната роля.
През 30-те години на ХХ век, когато действието на повечето хорър филми е базирано в Източна Европа, унгарският му произход му помага да стане сред най-популярните актьори в жанра. Пречка обаче му създава силният акцент, и всичките му опити да разнообрази репертоара си завършват с неуспех. Често играе във филми заедно с Борис Карлоф, който винаги настоява да бъде изписван първи в списъка с актьорите, което от своя страна принуждава Лугоши да се задоволява с поддържащи роли. Сред по-известните им съвместни участия са „Черната котка“ (1934), „Гарванът“ (1935) и „Синът на Франкенщайн“ (1935), където Лугоши играе главни роли.
По това време той се лекува от ишиас, като в процеса на лечение се пристрастява към морфин и метадон. Режисьорите и продуцентите го отписват заради тази му зависимост и в края на краищата се принуждава да участва в няколко ниско бюджетни филма на режисьора Ед Ууд.
Лугоши има пет брака, от които има един син – Бела Джордж Лугоши. Вдовицата му Хоуп Линингър почива на 77-годишна възраст през 1997 г.
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Роден е под името Бела Ференц Дежьо Блашко в град Лугош, Австро-Унгария (днес Лугож, Румъния). Най-малък е от четирите деца[2] на Паула де Войнич и банкера Ищван Блашко.[3] През 1903 г. сменя фамилията си на Лугоши в чест на родния си град.[4][2] Със сестра му Вилма са отгледани в духа на католицизма.[5] 12-годишен отпада от училище[2] и най-вероятно започва да играе през 1901 или 1902 г. Първите му известни участия са на сцените на провинциални театри през 1903 – 1904 г., където играе второстепенни роли в няколко пиеси и оперети.[6] Скоро получава по-значими роли и в Шекспирови и други известни постановки. Мести се в Будапеща през 1911 г., където през периода 1913 – 1919 г. участва в десетки представления на Унгарския национален театър. Въпреки че по-късно казва, че е бил „водещ актьор в Кралския национален театър в Унгария“. повечето от играните от него роли всъщност са малки или поддържащи.[7]
През Първата световна война служи като пехотинец в австроунгарската армия в периода 1914 – 1916 г. Възкачва се до ранга на капитан на ски патрул и му е връчен Медал на ранения за рани по време на службата си на Източния фронт, в Русия.[2]
Поради активизма си по време на Унгарската революция от 1919 г. е принуден да напусне родината си.[2] Първо се заселва във Виена, а после на улица „Лангещрасе“ в Берлин, където продължава с актьорството.[2] Като матрос на пътнически кораб пътува до Ню Орлиънс, САЩ, след което емигрира в страната.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Divorced. // Time. 27 юли 1953. Посетен на 21 март 2008. Bela Lugosi, 68, veteran Hollywood cinemonster (Dracula); by his third wife, Lillian Arch Lugosi, 41, on the ground that his 'unfounded jealousy' constituted mental cruelty; after 20 years of marriage, one son; in Los Angeles.
- ↑ а б в г д е ж Osborn, Jennifer (editor) и др. Monsters: A Celebration of the Classics from Universal Studios. New York AKA N.Y., Del Ray Books, imprint of Random House, Inc., 2006. ISBN 0-345-48685-4. с. 38.Referenced information is from an essay in the book written by his son Bela G. Lugosi.
- ↑ IMdb and Biography Channel
- ↑ Huffington Post: 15 Intriguing Halloween-Related Factoids!
- ↑ Rhodes, Gary. Lugosi: His Life in Films, on Stage, and in the Hearts of Horror Lovers. 1997. ISBN 0-7864-0257-1.
- ↑ Arthur Lennig, The Immortal Count, University Press of Kentucky, 2003, p. 21. ISBN 978-0-8131-2273-1.
- ↑ Arthur Lennig, The Immortal Count, University Press of Kentucky, 2003, pp. 25 – 26, 28 – 29. ISBN 978-0-8131-2273-1.
|
