Белевехчево
| Белевехчево | |
  Белевехчево  Белевехчево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4 души[1] (15 март 2024 г.) 2,14 души/km² |
| Землище | 187 km² |
| Надм. височина | 364 m |
| Пощ. код | 2800 |
| Тел. код | 0746 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 03335 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Белевѐхчево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Белевехчево се намира в планински район.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името произлиза от старобългарското 
– „село“. Сравними са Долгаец и Вевчани. Началното име е Бѣловьсцьво, което е производно от 
+ 
. От него произлиза формата Бѣловьсьц с асимилация Беловесец > Белевесец.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Георги“ е от средата на XIX век.[3] От 1865 до 1873 година в селото съществува килийно училище, в което преподава поп Андон Анастасов.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Белевесчево (Bélévestchévo) е посочено като село с 32 домакинства и 100 българи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Беливещево, село със същото местоположение като Джигурово и Поленица; на другия бряг от реката срещу Джигурово. Пада се на СЗ от Мелник, 2 часа. Път различен; ту равен, ту стръмен. Гръцка църква и училище. Място бигорово; нивята им са в Орман чифлик, до Струма. 60 къщи, само българе.[6] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Бѣлебезчево е 340 души, всички българи-християни.[7]
В селото е организиран комитет на ВМОРО, в който влизат Никола М. Дековски, Георги и Костадин Точеви, Георги Стойчев Точев и Костадин Атанасов Точев. Гоце Делчев поддържа връзки с Никола Дековски, а ръководителят на Серски окръг Яне Сандански отсяда в къщата на Атанас Точев. Трима души от Белевехчево влизат с четата на Сандански – Георги Янев Волугаро, Аврам Ангелов Геренски и Стефан Илиев Угринов.[8] На убития на 15 юни 1901 година Никола Дековски, по-късно в селото е поставен паметник.[9]
При избухването на Балканската война тринадест души от Белевехчево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | |
| Общо | 1 |
| Българи | - |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Белевехчево
Аврам Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30 (32)-годишен, земеделец, ІІІ (ІV отделение), четата на Яне Сандански, 1 рота на 13 кукушка дружина[12]- Костадин Точев (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 136.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405.
- ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 30 - 31.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 26.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда – Евтимов“, 2003. с. 158.
- ↑ Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда – Евтимов“, 2003. с. 40, 159.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
