Бернхард Келерман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бернхард Келерман
Bernhard Kellermann
Бернхард Келерман през 1949 г.
Бернхард Келерман през 1949 г.
Роден4 март 1879 г.
Починал17 октомври 1951 г. (72 г.)
Клайн Глинике край Потсдам, Германия
Професиябелетрист, писател
Националност Германия
Известни творбиТунелът
Подпис
Уебсайт
Бернхард Келерман в Общомедия

Бернхард Келерман (на немски: Bernhard Kellermann) е германски белетрист, пътеписец, есеист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Бернхард Келерман е роден във Фюрт в семейството на чиновник.

Първоначално следва в Мюнхенския технически университет, а след това изучава германистика и живопис. Предприема продължителни пътувания из Европа, Америка и [[Азия.

Б. Келерман през 1901 г.

Бернхард Келерман започва литературния си път с иимпресионистични романи, изпълнени с лирични природоописания в стила на неоромантизма, сред които се открояват „Йестер и Ли“ (1904), „Ингеборг“ (1906), „Глупецът“ (1909) и „Морето“ (1910). В романа „Тунелът“ (1913), донесъл му сензационен световен успех и преведен на 25 езика, писателят обвързва една техническа утопия – прокопаването на трансатлантически тунел – с остра критика на съвременното му устремено към безогледни печалби общество.

През Първата световна война Келерман става кореспондент на вестник „Берлинер тагеблат“ и публикува редица военни репортажи. През 1920 г. излиза големият му роман „Девети ноември“, в който описва хаоса и безизходицата в годините на войната, като изтъква вината на немската военщина и изобличава националното чувство за превъзходство. Следват популярните романи „Братя Шеленберг“ (1925) и „Град Анатол“ (1932).

Националсоциализъм[редактиране | редактиране на кода]

През 1933 г. Бернхард Келерман е бойкотиран от националсоциалистите и е изключен от Пруската литературна академия, а романът му „Девети ноември“ е забранен и публично изгарян. Писателят не емигрира.

След Втората световна война става съосновател на Немската академия на изкуствата. В прочутия му следвоенен роман „Мъртвешки танц“ (1948) са обрисувани съпротивата и поражението на обикновения немски гражданин по време на нацистката диктатура.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Малко преди смъртта си Бернхард Келерман призовава писателите от двете германски държави да се застъпят за провеждането на общогермански преговори.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Тунелът“ (1913)
  • Yester und Li (1904)
  • Ingeborg (1906)
  • Der Tor (1909)
  • Das Meer (1910)
  • Ein Spaziergang in Japan, Reisebericht (1910)
  • Sassa yo Yassa. Japanische Tänze (1911)
  • Der Tunnel (1913) (Тунелът)
  • Der Krieg im Westen, Kriegsbericht (1915)
  • Krieg im Argonnerwald, Kriegsbericht (1916)
  • Der 9. November (1920)
  • Die Heiligen, Novelle, (1922)
  • Schwedenklees Erlebnis (1923)
  • Die Brüder Schellenberg (1925)
  • Die Wiedertäufer von Münster (1925)
  • Auf Persiens Karawanenstraßen, Reisebericht (1928)
  • Der Weg der Götter. Indien, Klein-Tibet, Siam, Reisebericht (1929)
Бернхард Келерман с художника Ото Нагел (1950)
  • Die Stadt Anatol (1932)
  • Jang-tse-kiang (1934)
  • Lied der Freundschaft (1935)
  • Das blaue Band (1938)
  • Meine Reisen in Asien (1940)
  • Georg Wendlandts Umkehr (1941)
  • Was sollen wir tun?, Aufsatz, (1945)
  • Totentanz (1948)
  • Wir kommen aus Sowjetrußland, Bericht (1948)
Посмъртна публикация
  • Bernhard Kellermann zum Gedenken. Aufsätze, Briefe, Reden 1945-1951 (1952)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]