Бертхолд IV (Церинген)
| Бертхолд IV Berthold IV von Zähringen | |
| херцог на Церинген | |
 Бертхолд IV в катедралата на Фрайбург | |
| Роден |
около 1125 г.
|
|---|---|
| Починал | 8 декември 1186 г.
|
| Управление | |
| Период | 1030 – 1038 |
| Семейство | |
| Род | Церинги |
| Баща | Конрад I (Церинген) |
| Братя/сестри | Адалберт I Рудолф фон Церинген Клеменция от Церинген |
| Съпруга | Ида Булонска (1183) |
| Деца | Бертхолд V Агнес фон Церинген |
| Бертхолд IV в Общомедия | |
Бертхолд IV (на немски: Berthold IV. von Zähringen; * ок. 1125; † 8 декември 1186) от род Церинги, е херцог на Церинген (1152 – 1186) и ректор (херцог) на Бургундия. Той основава множество градове, между тях Фрибур (днес в Швейцария).
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Бертхолд IV е син на херцог Конрад I († 1152) и съпругата му Клеменция от Люксембург-Намюр († 1158) от Дом Намюр, дъщеря на Готфрид I, граф на Намюр и на Ермезинда I Люксембургска († 1141), дъщеря на Конрад I, граф на Люксембург. По баща той е внук на херцог Бертхолд II от Церинген († 1111) и Агнес фон Райнфелден († 1111), дъщеря на геген-крал Рудолф фон Райнфелден († 1080) и втората му съпруга Аделхайд Торинска († 1079).
През 1152 г. той последва баща си като херцог на Церинген и като херцог на Бургундия. Чрез женитбата на Фридрих I Барбароса с Беатрис Бургундска през 1156 г., той загубва последната си херцогска титла. През 1156 г. Бертхолд получава в замяна титлата rector Burgundiae и правата над Женева, Лозана и Зитен.
Заради конкуренцията му с швабския херцог Фридрих IV фон Ротенбург той се бие заедно с Велф VI в конфликта с Тюбинген (1164 – 1166). През 1173 г. той получава управлението на Цюрих.
Бертхолд IV умира през 1186 г. и е погребан в церингския домашен манастир „Св. Петър“ на Шварцвалд. Последван е от сина му Бертхолд V.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: с Хайлвиг фон Фробург († пр. 1183), вероятно дъщеря на граф Фолмар II фон Фробург (* пр. 1143[1] † сл. 28 октомври 1175[2][3]). Имат един син и две дъщери:[4][5][6]
- Бертхолд V (* 1160 † 1218), последният херцог на Церинген (1186 – 1218), (1186 – 1218), жени се за Клеменция от Оксон (* 1190, † сл. 1235), бездетен
- Агнес († 1239), омъжена ок. 1222 г. в Щутгарт за Егино IV, граф на Урах († 1230), от когото има четири сина и три дъщери:
- Конрад фон Урах (* ок. 1180 † 1227), кардинал-епископ на Порто и папски легат
- Егино V фон Урах (* ок. 1185 † 1236/1237), първи граф на Фрайбург
- Йоланта фон Урах (* 1188; † 1218)
- Рудолф фон Урах (* 1205 † пр. 1260), граф на Урах-Детинген (заедно с Бертхолд – наследник на собствеността на Урахите), от 1254 г. монах в Бебенхаузен
- Бертхолд фон Урах († 1242), абат на манастирите Тененбах (1207 – 21), Лютцел и Залем (1221 – 20)
- Хайлвиг фон Урах († 1262), графиня на Урах и чрез женитба графиня на Пфирт/Ферете в Елзас
- Агнес фон Урах († сл. януари 1231), графиня на Урах и чрез женитба първа маркграфиня на Баден-Хахберг
- Анна (неизв.), омъжена за Улрих III фон Кибург († 1227), граф на Кибург, от когото има трима сина и три дъщери:
- Вернер I фон Кибург († 1228, убит в Акон), граф на Кибург
- Хартман IV фон Кибург († 27 ноември 1264), граф на Кибург
- Улрих фон Кибург († 17 юни 1237), епископ на Кур (1233/34 – 1237)
- Хедвиг/Хайлвиг фон Кибург († 30 април 1260)
- Мехтилдис фон Кибург († сл. 1232)
- Аделхайд фон Кибург-Дилинген († сл. 1231).
Втори брак: 1183 г. с Ида Лотарингска (1160 – 1216), дъщеря на Матийо Елзаски († 1173), граф на Булон, и Мария Булонска († 1182), дъщеря на английския крал Стивън и Матилда Булонска. Двамата нямат деца.
Графовете на Кибург и на Урах наследяват след смъртта на Бертхолд V фамилните собствености на Церингите.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Georg von Wyß, Berthold IV., Herzog von Zähringen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 538 – 541.
- Gerd Tellenbach, Berthold IV. Архив на оригинала от 2015-06-25 в Wayback Machine.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 160 f. (Digitalisat).
- Ulrich Parlow, Die Zähringer. Kommentierte Quellendokumentation zu einem südwestdeutschen Herzogsgeschlecht des hohen Mittelalters (=Veröffentlichungen der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg, Reihe A, Bd. 50). Stuttgart, Kohlhammer, 1999, S. 221 – 333, Reg. 338 – 521.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Volmar II, Graf von Froburg // Посетен на 6 октомври 2020.
- ↑ Adalbero I. Graf v.Froburg // Посетен на 5 октомври 2020.
- ↑ Kocher 1952: Tafel 4; Schwennicke 1992: Taf. 113.
- ↑ Berthold IV, Duke of Zähringen & Burgundy, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Berthold IV. Herzog v. Zähringen, ww-person.com
- ↑ Berthold IV Herzog von Zähringen, fmg.ac
|
