Богородица (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Богородица.
| Богородица | |
 Общ изглед от село Богородица | |
  Богородица  Богородица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 8 души[1] (15 март 2024 г.) 0,618 души/km² |
| Землище | 13,517 km² |
| Надм. височина | 490 m |
| Пощ. код | 2875 |
| Тел. код | 07424 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 66322 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Богородица в Общомедия | |
Богоро̀дица е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. От 1951 година до 1995 година селото носи името Сестрино.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в планински район, северно от общинския център Петрич в източните склонове на Огражден планина. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Богородица има богата древна история. В околностите на селото има останки от антични и средновековни поселения.
Името на селото се свързва със стар манастир, посветен на Света Богородица. Освен това в землището на селото има останки от пет средновековни едноапсидни църкви: „Света Петка“, „Свети Спас“, „Света Неделя“, „Свети Илия“ и „Свети Атанас“.[2]
Според народно предание днешното село възниква през XIV – XV век. Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Голема Богородица. През същата година в него живеят 91 християнски домакинства.[3] През XIX век Богородица е село, числящо се към Петричка кааза на Серски санджак. По това време тук се заселват българи от Щипско, Велешко и другаде.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Богородица (Bogoroditza) е посочено като село с 97 домакинства с 58 жители мюсюлмани и 245 жители българи.[5]
В 1884 година в селото е построена черквата „Свети Илия“, днес паметник на културата. В нея се съхраняват ценни стенописи от същата година, дело на братята зографи Антон и Атанас, вероятно местни майстори.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Богородица, със 115 къщи; 25 турци и 90 българе.[6] | “ |
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 630 жители, всички българи-християни.[7]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Богородица (Bogoriditza) се състои от 760 българи екзархисти.[8]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | |
| Общо | 30 |
| Българи | 30 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Богородица
Гуна Иванова (р. 1948), българска народна певица- Живко Янев (р. 1954), български художник
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Възрожденската църква „Свети Илия“ в селото -
Стенопис от възрожденската църква „Свети Илия“ -
Освещаването на новия храм „Свети Илия“ -
Кръст намерен в основите при строежа на новия храм „Свети Илия“ -
Възобновеният храм „Света Неделя“ край село Богородица -
Останките от средновековния храм „Свети Спас“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- В село Богородица чудесата са повече от жителите, Пътепис от Румен Стоичков
- Празник на петричкото село Богородица, БНТ, 15 август 2010 г.
- tv7.bg[неработеща препратка]
- bnt.bg
- www.24chasa.bg
- play.novatv.bg Архив на оригинала от 2013-01-01 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX — XVIII век, София, 2002, стр. 84.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 612 – 613
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 461.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 32.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
| ||||||||
