Бронхиолит
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Бронхиолитът (на латински: Bronchiolitis) е възпаление на най-малките бронхи и терминалните бронхиоли, водещо до обструкцията им.
Честота и разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Най-често боледуват деца под 2-годишна възраст предимно през зимните месеци.
Етиология[редактиране | редактиране на кода]
Заболяването е почти изцяло с инфекциозна основа. На първо място се причинява от респираторни вируси, като в над половината случаи от респираторно синцитиалния вирус (RSV). След него най-чести са H. influenzae, аденовируси, риновируси, грипни и парагрипни вируси. Бактериалните бронхиолити са по-редки, причинени обикновено от Mycoplasma pneumoniae (некротизиращ бронхиолит), Chlamydia trachomatis и др.
Патогенеза[редактиране | редактиране на кода]
Възпалителния процес води до некроза и десквамация (олющване) на епитела на дихателните пътища с деструкция на цилиите. Неутрофили и лимфоидни клетки инфилтрират лигавицата и настъпва оток, който причинява пълно или частично запушване на бронхиолите. Така в едни участъци се оформят ателектази (участъци без въздух), а в други емфизем. Силното затрудняване на дишането води до развитието на дихателна недостатъчност и хипоксемия и хиперкапния. Хипоксемията води до повишаване на налягането в системата на белодробното кръвообръщение, нарушаващо хемодинамиката – допълнително утежняване на състоянието.
Симптоми[редактиране | редактиране на кода]
Температурата първоначално е ниска, но се увеличава с влошаване на състоянието (често до 390 С), има изразен задух, учестено повърхностно дишане, бледост, цианоза по лицето и крайниците.
Диагноза[редактиране | редактиране на кода]
Поставя се въз основа на симптомите, рентгенова снимка на гръден кош, промените в кръвните изследвания (левкоцитоза, ниско парциално налягане на кислорода и повишено на въглеродния диоксид, промени в киселинноста), вирусологично изследване.
Диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]
Прави се с пневмония (интерстициалната често се съчетава с бронхиолита), астма, наличие на чуждо тяло, отравяне със салицилати, вродени сърдечни пороци.
Лечение[редактиране | редактиране на кода]
Провежда се в болница. Лечението в повечето случаи е симптоматично, антипиретици, аналгетици, муколитици, кислород, бронходилататори, кортикостероиди, противовирусни или антибактериални средства в зависимост от причинителя. Средния период на лечението е 7 – 10 дни.
Усложнения[редактиране | редактиране на кода]
Пристъпи на бронхиална астма, облитериращ бронхиолит.