Пършово
| Пършово Ανθοχώρι | |
  Пършово  Пършово  Пършово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 150 m |
| Население | 93 души (2021 г.) |
Пъ̀ршово или Пъ̀ршево, известно и с турския изговор Бурсово (на гръцки: Ανθοχώρι, Антохори, катаревуса: Ανθοχώριον, Антохорион, до 1953 Πούρσοβον, Пурсовон[1]), е село в Гърция, дем Просечен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 150 m надморска височина, в източните склонове на Сминица, на 2 km южно от Горенци (Кали Вриси) и на 2 km северно от Криводол (Калитеа).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името Пършово е личното име Пършо. Жителското име е пъ̀ршовя̀нин, пъ̀ршовя̀нка, пъ̀ршовя̀не.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Пършово е турски чифлик. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Паршево като село с 30 турски къщи.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Пършово брои 150 турци.[5]
След като в 1905 година оглавява самостоятелна чета, андартският капитан Иван Марчов заедно с Василиос Цувалдзис, Теодорос Буласикис и Георгиос Кутлес взима участие в сраженията с български чети при Пършово и Карлъково.[6][7][8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война Пършово е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. В 1913 година селото (Πούρσοβα) има 127[9] или 283 жители.[2]
След Лозанския договор (1923), сложил край на Гръцко-турската война турското население на Бунарбаши се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Пършово е изцяло бежанско село с 45 бежански семейства със 162 души.[10]
В 1953 година името на селото е сменено на Антохорион.[2]
Населението произвежда тютюн, жито и други замеделски култури.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 283[2] | 113[2] | 187[2] | 439[2] | 384[2] | 412[2] | 239[2] | 212[2] | 181[2] | 155 | 132 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 146. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 180.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 155. (на гръцки)
- ↑ Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Ν-684
- ↑ Π. Πέννας, Ο Μακεδονικός Αγών στην περιοχή της Ζίχνας, Σερραϊκά Χρονικά, τεύχος 7 (1976), σ. 177
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||
