Бяла вода (област Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бяла вода (Област Плевен))
За другото българско село вижте Бяла вода (Област Бургас).

Бяла вода
Общи данни
Население277 души[1] (15 март 2024 г.)
11,4 души/km²
Землище24,232 km²
Надм. височина40 m
Пощ. код5932
Тел. код06581
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ07630
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Белене
Милен Дулев
(ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2015)
Кметство
   кмет
Венцислав Петров, (Местна коалиция „ГЕРБ /БЗНС,ВМРО/“)

Бя̀ла вода̀ е село в Северна България. То се намира в община Белене, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на възвишение, на около 220 км от гр. София. Поради наносния характер на почвите добре виреят различни плодове и зеленчуци.

На запад от селото се намира кариера и завод за винервайс. Основната дейност и препитание е земеделието под формата на частна собственост и кооперации. Средната възраст на населението е висока. Преобладаващата религия е православната.

История[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности Бяла вода е село със запазени културни традиции. На Коледа излизат кукери с автентични кукерски костюми.

Селото е основано малко след Априлското въстание. Селата Любеново, Деков и Кулина вода също са основани по това време. Жителите по онова време са преселници от селата влизащи сега в гр. Априлци. По време на въстанието с пушка в ръка са били само трима четници от селата. След разгрома на въстанието в селата влизат турски чети. Те решават да избият всички селяни от района, но преди да ги заколят с ятаган, е трябвало да ги нахранят според техния обичай с ръжена питка. Докато приготвят ръженото брашно, докато стане готов този хляб, в селата идват редовни турски части с английски съветник. Той решава и настоява да бъдат съдени само тези хора, които са били с оръжие в ръка, които са се обявили за въстаници, а останалите селяни е трябвало да бъдат освободени. На другия ден наистина освобождават селяните и задържат само тримата бунтовници, взели пушки в ръце. На третия ден е трябвало редовната турска войска да напусне селото и селяните се уплашили, че след като те си отидат, турските чети ще ги избият. Ето защо вечерта голяма част от селяните натоварват каквото могат на каруци и тръгват на север да търсят ново място за заселване. Така са стигнали до необитаваните места, до блатата на р. Дунав. Селото се е намирало на два, три километра малко по на запад. Досами селото са били блата, които след 1956 г. са превърнати в плодородна равнина.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 26 октомври се провежда съборът на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уебстраница на Николай Кънчев