Бяла вода (област Плевен)

Бяла вода
	Бяла вода
	Бяла вода Координати: 43°37′59.99″ с. ш. 25°01′00″ и. д. / 43.633333° с. ш. 25.016667° и. д. Бяла вода
Общи данни
Население	277 души (15 март 2024 г.); 11,4 души/km²
Землище	24,232 km²
Надм. височина	40 m
Пощ. код	5932
Тел. код	06581
МПС код	ЕН
ЕКАТТЕ	07630
Администрация
Държава	България
Област	Плевен
Община; – кмет	Белене; Милен Дулев ; (ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2015)
Кметство; – кмет	Венцислав Петров, (Местна коалиция „ГЕРБ /БЗНС,ВМРО/“)

За другото българско село вижте Бяла вода (Област Бургас).

Бя̀ла вода̀ е село в Северна България. То се намира в община Белене, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на възвишение, на около 220 км от гр. София. Поради наносния характер на почвите добре виреят различни плодове и зеленчуци.

На запад от селото се намира кариера и завод за винервайс. Основната дейност и препитание е земеделието под формата на частна собственост и кооперации. Средната възраст на населението е висока. Преобладаващата религия е православната.

История[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности Бяла вода е село със запазени културни традиции. На Коледа излизат кукери с автентични кукерски костюми.

Селото е основано малко след Априлското въстание. Селата Любеново, Деков и Кулина вода също са основани по това време. Жителите по онова време са преселници от селата влизащи сега в гр. Априлци. По време на въстанието с пушка в ръка са били само трима четници от селата. След разгрома на въстанието в селата влизат турски чети. Те решават да избият всички селяни от района, но преди да ги заколят с ятаган, е трябвало да ги нахранят според техния обичай с ръжена питка. Докато приготвят ръженото брашно, докато стане готов този хляб, в селата идват редовни турски части с английски съветник. Той решава и настоява да бъдат съдени само тези хора, които са били с оръжие в ръка, които са се обявили за въстаници, а останалите селяни е трябвало да бъдат освободени. На другия ден наистина освобождават селяните и задържат само тримата бунтовници, взели пушки в ръце. На третия ден е трябвало редовната турска войска да напусне селото и селяните се уплашили, че след като те си отидат, турските чети ще ги избият. Ето защо вечерта голяма част от селяните натоварват каквото могат на каруци и тръгват на север да търсят ново място за заселване. Така са стигнали до необитаваните места, до блатата на р. Дунав. Селото се е намирало на два, три километра малко по на запад. Досами селото са били блата, които след 1956 г. са превърнати в плодородна равнина.