Бяла река (област Шумен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла река.
| Бяла река | |
 | |
  Бяла река  Бяла река | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1429 души[1] (15 март 2024 г.) 21,7 души/km² |
| Землище | 65,85 km² |
| Надм. височина | 271 m |
| Пощ. код | 9882 |
| Тел. код | 05394 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 07692 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Върбица Мердин Байрям (ДПС; 2011) |
| Кметство – кмет | Бяла река Хюсеин Хюсеин (ДПС) |
| Бяла река в Общомедия | |
Бя̀ла рекà е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бяла река се намира на около 33 km юг-югозападно от областния център град Шумен, около 8 km източно от общинския център град Върбица и около 29 km изток-североизточно от град Котел. Разположено е в източната част на историко-географската област Герлово, непосредствено до северните разклонения на Върбишка планина.[2] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 271 m, а преобладаващият слаб наклон на терена е на изток. Климатът е умереноконтинентален. Почвите са предимно планосоли и лесивирани[3].[2] Източно от селото тече река Елешница, която се влива в тушовския (югоизточния) ръкав на язовир Тича.
През село Бяла река минава третокласният републикански път III-7304, водещ на изток през селата Тушовица и Риш до връзка с второкласния републикански път II-73. Път II-73 на север е отклонение при град Шумен от първокласния републикански път I-7, а на юг води до връзка с Подбалканския път. На запад път III-7304 води от Бяла река през село Нова Бяла река до град Върбица и връзка там с първокласния път I-7.
В землището на Бяла река, северозападно от селото на река Кубарня се намира язовир „Бяла река“.[4] В землището на село Бяла река попада и част от влезлия в експлоатация през 1973 г. и предназначен за напояване язовир Тича.
По данни от 1970-те години, в селското стопанство поминъкът на населението на Бяла река се е основавал на отглеждането на зърнени култури, тютюн, зеленчуци, овце, крави.[5]
Землището на село Бяла река граничи със землищата на: село Сушина на север; село Тушовица на североизток и изток; село Манолич на югоизток; село Пчелин на юг; село Велислав на юг; село Везенково на югозапад; град Върбица на запад; село Нова Бяла река на запад и северозапад.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Числеността на населението на село Бяла река според преброяванията през годините е както следва:[6]
|  |
Етническият състав на населението на село Бяла река по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1181 | 100,00 |
| Българи | ? | ? |
| Турци | 895 | 75,78 |
| Цигани | 86 | 7,28 |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Не отговорили | 24 | 2,03 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Бяла река е старо българско селище. Отбелязано е за пръв път в турски данъчен регистър от 1480 г., а след това от 1573, 1676 и 1689 г. като „невернишко“ Акдере и Кюберан (до 1878 г. носи тези имена, както и Стара Бяла река). Поради ожесточената съпротива на жителите срещу насилственото ислямизиране, местоположението на селото е променяно неколкократно; изоставените местности носят български имена. Вероятно към началото на 18 век населението е принудено да приеме исляма. На сегашното си място селото се установява през първата половина на 18 век. След Освобождението идват преселници от Търновско, Плевенско и Ловешко.[2]
При някои от преброяванията на населението селото е записвано като:
- Стара Бяла река – преброяване на 1 януари 1881 г. (1960 жители);[8]
- Бяла Река Стара (Ак Дере) – преброяване на 1 януари 1893 г.;[9]
- Бяла река (Ак Дере) – преброяване на 31 декември 1900 г.;[10]
- Бяла река (Ак Дере, Стара Бяла река) – преброявания на 31 декември 1920 г.[11] и 31 декември 1934 г.[12]
До 1960 г. в селото преобладава българският етнос, като след тази година започва масово изселване на българите.
През 1914 г. е открита енория, състояща се от селата Бяла река, Нова Бяла река и Тушовица със седалище село Бяла река; назначава се свещеник. От началото в селото има параклис. Строежът на църковна сграда в центъра на селото е започнат през юли 1929 г. и е завършен през 1932 г. Църквата продължава да съществува и след 9 септември 1944 г.[13] С промяната на етническия състав на населението и доминирането на изповядващите ислям, църковната сграда губи функционалност и започва да се руши.
През 1912 г. в селото е открито училище.[2]
Читалище „Христо Ботев“ е основано през 1923 г. по инициатива на учителите Петър Великов, Весела Великова и Донка Тодорова. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност.[14]
Турското народно основно училище „М. Супхи“[15], създадено в Бяла река отпреди 1944 г., съществува до 1959 г., когато се влива в българското и се дава началото на Основно училище „Кирил и Методий“.[16] През периода 1945 – 1958 г. в Бяла река има и частна турска прогимназия.[17] Има данни за съществуването в Бяла река на частно турско начално училище (или две училища – в горната и в долната махали на селото) през периода между 1928 и 1946 г.[18]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Бяла река към 2023 г. е център на кметство Бяла река.[19][20]
В село Бяла река към 2023 г. има:
- действащо читалище „Христо Ботев – 1923“;[21][22]
- действащо общинско обединено училище[23] „Св. св. Кирил и Методий“;[24]
- две джамии (в горната и долната махали);[25]
- пощенска станция;[26]
- целодневна детска градина „Кокиче“.[27][28]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
След издирване на археологически обекти югозападно от язовир Тича като обект номер 61 е идентифицирано неолитно селище, просъществувало и през късножелязната и късноантичната епоха. То се разполага на 2,4 км северно от селото и на 40 м източно от река Кубарня.[29]
В близост но селото има тюрбе, където се прави курбан.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка последна събота на месец август в селото се провежда традиционният събор „Елешница ви зове“.[30]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Основен проблем на жителите на село Бяла река е лошата инфраструктура. Голяма част от улиците в селото нямат асфалтова настилка и през зимата са непроходими за леки автомобили. Съществен проблем е и водоснабдяването. Ежегодно през лятото селото е подложено на воден режим, а в случаи на продължителна суша, в някои от домакинствата вода се доставя основно от местни водоизточници.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Микроязовир близо до селото -
Дворът на училището -
Джамията в горната махала -
Събарящата се църква
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1278, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Планосоли (Planosols). Лесивирани почви (Luvisols).
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Бяла река“, село Бяла река; към 2023 г.
- ↑ Географски речник на България. Съставители: Николай Мичев, Цветко Михайлов, Иван Вапцаров и Светлин Кираджиев. Издателство Наука и изкуство, София, 1980. Стр. 91, Бяла река.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Бяла река, общ. Върбица, обл. Шумен
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места според преброяването на 1 януари 1881 г.; София, Държавна печатница, 1885, стр. 64 (71). Стара Бяла река с. / Община Стара Бяла река / Околия Преслав / Окръг Шумен
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 79 (74). Окръг Шумен / 4. Околия Преслав / Община Бяла Река: 1) с. Бяла Река Стара (Ак Дере)
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 31 декември 1900 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 79 (74). Окръг Шумен / 4. Околия Преслав / Община Бяла Река: 1) с. Бяла Река (Ак Дере)
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1920 г.; София, Държавна печатница, 1924, стр. 88 (99). Окръг Шумен / 4. Околия Преслав / 1. Общ. Бяла река, с. Бяла река (Ак Дере, Стара Бяла река
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места. Списъци на населените места. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 66 (85); околия Преслав, община Бяла река, село Бяла река (Ак Дере, Стара Бяла река).
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 269К „Църковно настоятелство – с. Бяла река, Шуменско [1914 – ); История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1563 „Народно читалище „Христо Ботев“ – с. Бяла река, Шуменско (1944 – )“; История на фондообразувателя
- ↑ Mehmed Mustafa Subhi (1882 – 1921), турски революционер, основател и председател на Турската комунистическа партия. ((en)) Marxists Internet Archive Encyclopedia. Suphi, Mustafa (1883 – 1921)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 943 Турско народно основно училище „М. Супхи“ – с. Бяла Река, Шуменско (1944 – 1959)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 943. Инвентарен опис № 1. Номер на архивна единица: 10. „Летописна книга на Частна турска прогимназия – с. Бяла река, Шуменско“
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 236К „Частно турско начално училище – с. Бяла река, Шуменско (1928 – 1946)“. История на фондообразувателя
- ↑ Справка за събитията за кметство Бяла река, общ. Върбица
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Бяла река
- ↑ Детайлна информация за читалище „Христо Ботев – 1923“, село Бяла река, община Върбица, област Шумен
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „Христо Ботев – 1923“, село Бяла река, община Върбица, област Шумен
- ↑ Обединени училища (I – X клас включително) са бивши основни училища, преобразувани в обединени след анализ и становище на регионалното управление на образованието и решение на съответния общински съвет. lex.bg. Закон за предучилищното и училищното образование (в сила от 01.08.2016 г.). Чл. 38, ал. 1, т. 4 и § 8, ал. 4 от Преходни и Заключителни разпоредби.
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, обединено училище „Св. св. Кирил и Методий“, село Бяла река, община Върбица, област Шумен // Архивиран от оригинала на 2021-03-01. Посетен на 2023-05-15.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Бяла река, област Шумен. Джамия
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Шумен, 9882 Бяла река // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-05-15.
- ↑ Регистър на детските градини » Област Шумен » Община Върбица » Село Бяла река » Целодневна детска градина Кокиче
- ↑ Guide-Bulgaria.com. Целодневна Детска Градина „Кокиче“, село Бяла река
- ↑ Светлана Венелинова, Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия. С. Бяла река, община Върбица
- ↑ Фолклорни фестивали, събори и панаири. Събор „Елешница ви зове“ в с. Бяла река.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на селото
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-042
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-042-2 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-030-4 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Източна Стара планина. Географска карта
| ||||||||||
