ВИС

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Вис.

ВИС[1] е престъпна силова групировка, създадена през 1991 г. от братята Васил и Георги Илиеви, бивши състезатели по борба.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

ВИС е регистрирана за първи път през 1991 г. от Васил Илиев, който става неин президент.

Фигури[редактиране | редактиране на кода]

От уставния капитал 50 000 лв., Илиев внася 49 000 лв., а другите 1000 лв. са дадени от Пламен Тимнев-Ганди. Акционери още са Николай Цветин и братът на Васил – Георги Илиев. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти.

Откриват се най-различни клонове на ВИС из страната като централата на групировката се помещава в култовия ресторант „Мираж“.

Знаковите фигури на групировката, освен братята Васил и Георги Илиеви са Николай Цветин, Георги Стефанов, Румен Маринов-Нарциса, Антон Боянов, Чавдар Писарски, Димитър Димитров-Маймуняка, сочен за дясна ръка на Васил. За гравитиращи около групировката се сочат още Константин Димитров - Самоковеца, Злати Златев-Златистия и Методи Методиев (Мето Илиенски). Приближен до ВИС-2 е и Антон Милтенов-Клюна. Първоначално Клюна бил към СИК, но след като от там го пропъдили заради нелоялна търговия с наркотици, бил приютен от ВИС. Известно е, че несебърският престъпен бос Димитър Желязков (Митьо Очите) е започнал престъпната си кариера като гард във ВИС.

Престъпна дейност[редактиране | редактиране на кода]

ВИС-1[редактиране | редактиране на кода]

Васил Илиев прохожда в бизнеса с няколко дискотеки по Южното Черноморие. През 1992 г. регистрира ВИС с капитал от 50 000 лв. Дребни акционери във ВИС-1 са Пенчо Младенов, Антон Боянов, Тихомир Стоянов и Веселин Йотов.

Истинският възход за ВИС става по време на Югоембаргото. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото и транспортирането на гориво за Сърбия. След този период, преименуваната компания вече ВИС-2 („Вярност Инвестиции Сигурност“) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекетът, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.

ВИС-2[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. е отнет лицензът на ВИС-1, но по-късно е преименувана на ВИС-2 и продължава своите функции. Заслуга за преименуването има Пантю Пантев (Поли Пантев), който преминава в лагера на СИК и е убит на Аруба през 2001 г.

На 24 април 1994 г. Георги Илиев и Мая Пенелова се женят в софийската ритуална зала „Триадица“, а тържеството е проведено в „Мираж“, където година по-късно е убит братът на Георги – Васил Илиев. Кумове на сватбата са видният висаджия и близък приятел на Илиев Румен Маринов-Нарциса и неговата съпруга Биана Антонова-Биби. Сватбата на Георги и Мая е изключително интересно и важно събитие, тъй като тя събира на едно място всички видни фигури на българския подземен живот по това време. Гости на сватбата са Филип Найденов-Фатик, Младен Михалев-Маджо, Димитър Димитров-Маймуняка, Злати Златев-Златистия, Милчо Бонев-Бай Миле, Боян Петракиев-Барона, Гриша Ганчев, Николай Цветин и много други.

На 25 април 1995 г. на път за ресторант „Мираж“, при покушение е убит лидерът на ВИС Васил Илиев. След смъртта на брат си, Георги Илиев отказва да оглави застрахователната компания ВИС. В едно интервю от 1995 г. казва: „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“. Интервюто е взето от криминалния журналист Надя Чолакова 40 дни след смъртта на брат му Васил. В крайна сметка, той се съгласява да оглави групировката.

През 2002 г. при бомбен атентат загива Димитър Димитров-Маймуняка. Същата година е убит Валентин Подмолов (Вальо Подмола), човек на Митьо Очите. През 2003 г. умират още Филип Найденов (Фатик), убит от неизвестни килъри на 19 август на път за хотел „Хилтън“ в София и Румен Маринов (Нарциса), кум и бизнеспартньор на Илиев, убит от убийци пред блока си в кв. Хладилника. За убийството на Нарциса полицията подозира намеса на други фигури от ВАИ Холдинг като Мето Илиенски, който изчезва след погребението на Маринов и е обявен за мъртъв през 2008 г., а предполагаемите физически извършители на покушението срещу Маринов са ликвидирани няколко месеца след убийството на Маринов.

Същата година на 7 декември 2003 г. в Амстердам е застрелян и Константин „Самоковеца“ Димитров в компанията на Цеци Красимирова.

Георги Илиев също е убит на 25 август 2005 г. от неизвестен снайперист. Полицията обявява Васил Арарски-Райко Кръвта, който е убит месеци след убийството на Илиев, за поръчител на покушението.

След убийството на Главния, през годините от ВАИ Холдинг умират още Иван Тодоров-Доктора, Антон Милтенов-Клюна, Митко Малкия и Десимир Иванов, бивш бодигард на Георги Илиев. През януари 2015 г. в Пловдив е убит Димитър Стоянов-Митьо Лудия, сочен за шеф на пловдивския клон на ВИС и близък съдружник на братята Илиеви.

Според вестник „Новинар“ през 2005 г. ВИС-2 има 43 застрахователни дружества в цялата страна. Предмет на дейност на всички дружества са застраховки без животозастраховане.[2][3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Официално абревиатура от мотото „Вярност, инвестиции, сигурност“; неофициално – от „Васил Илиев Секюрити“.
  2. ↑ Bulgarian football boss shot dead, BBC, 26 август 2005.
  3. ↑ Фани Чоджумова, СИК и ВИС – митове и реалност, в. „Новинар“, 17 октомври 2005 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ВИС&oldid=12129712“.