Валару

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валару
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Двурезцови (Diprotodontia)
семейство:Кенгурови (Macropodidae)
род:Гигантски кенгурута (Macropus)
вид:Валару (M. robustus)
Научно наименование
Gould, 1841
Разпространение
Валару в Общомедия
[ редактиране ]

Валару (Macropus robustus) е двуутробен бозайник от семейство Кенгурови, който обитава обширни площи в континенталната част на Австралия.[1]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Валару се среща в скалисти райони на континента с естествени надвеси, където да пладнува на сянка. Среща се и из австралийския буш, като не е задължително да се придържа към източници на вода. Обитава континенталната част на Австралия и северозападния остров Бароу. Представителите на този остров са обособени в самостоятелен подвид.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • Macropus robustus altus Owen, 1874
  • Macropus robustus erubescens Sclater, 1870. Подвид от източна Австралия.
  • Macropus robustus isabellinus Gould, 1842. Повсеместно разпространен подвид.
  • Macropus robustus robustus Gould, 1840. Подвид от остров Бароу.
  • Macropus robustus woodwardi Thomas, 1901. Подвид от северозападна Австралия.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Валару са с варираща на цвят космена покривка от светлосива до черна. Дължината на тялото варира от 100 до 140 cm като мъжките са по-едри и са с тегло 28 – 42 kg, а женските 18 – 24 kg. За разлика от останали родствени видове валару имат широк торс и по-къси крайници, благодарение на което са пригодени за придвижване в скалисти местности.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Този вид кенгуру е пригодено за живот в топли климатични условия. Ето защо са активни нощем, а през деня спят прикрити на сянка под скали или в скални цепнатини и пещери. Обикновено живеят поединично като обитават участък от 120 до 280 хектара. В случай, че хранителните ресурси на района са по-богати, се срещат и повече екземпляри.

Хранят се с различни треви и храсти в района на обитание. Способни са да набавят вода само от консумираната храна.

Врагове[редактиране | редактиране на кода]

В нормални условия валару нямат естествени врагове. Единствено интродуцираните лисици ловуват малки, излезли извън кожната торба. Друг техен враг е и човека.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

При валару липсва сезонност при размножаването. Обикновено при засушаване и ограничаване на хранителните ресурси самките не забременяват. Бременността продължава 32 дни. Малкото прекарва 8-9 месеца в торбата на майката, като към първата си година се отделя от нея. На 1,5 – 2 години стават полово зрели. Живеят до 20 години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ellis, M., Menkhorst, P., van Weenen, J., Burbidge, A., Copley, P., Denny, M., Woinarski, J., Mawson, P. & Morris, K. Macropus robustus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 28 декември 2008. (на английски) Database entry includes justification for why this species is of least concern