Валода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валода
Βρομοπήγαδο
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Географска областКаракамен
Надм. височина540 m
Население0 души (изселено)

Валода (на гръцки: Βρομοπήγαδο, катаревуса Βρομοπήγαδον) е бивше село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено на 540 m надморска височина в планината Каракамен (Вермио), между Кумария (Доляни) на северозапад, Ксироливадо на югозапад и Трипотамос (Лужица) на изток.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Валода е влашко село в Берска кааза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Волаза (Volaza).[3] На картата на Кондоянис е отбелязано като Валада (Βαλάδα).[1]

Според Густав Вайганд в селото има 120 власи.[1] В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Волода като влашко село с 50 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Валода е село в Берска каза и в него живеят 300 власи християни.[5] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година във Валода (Valoda) има 300 власи.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Валода остава в Гърция. Преброяването от 1912 година показва Валода като село с език влашки и религия християнска. Преброяването от 1927 година показва селото като влашко.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 90[2] 39[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 25 септември 2020 г. (на гръцки)
  2. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 7. (на македонска литературна норма)
  3. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 224-225. (на френски)