Варнсдорф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Варнсдорф
Varnsdorf
— Град —
Знаме
      
Герб
Градският площад
Градският площад
Страна Чехия
КрайУстецки край
ОкръгДечин
Площ26,21 km²
Надм. височина332 m
Население15 664[1] души (2013)
КметРоланд Соллох
Първо споменаване1341 г.
Пощенски код407 47
МПС кодDC
Официален сайтwww.varnsdorf.cz
Варнсдорф в Общомедия

Варнсдорф (на чешки: Varnsdorf; на немски: Warnsdorf; на горнолужишки: Warnoćicy) е град в най-северната част на Чехия, в Устецки край, окръг Дечин. Градът е разположен на югоизток от Шлукновското било. През Варнсдорф протича река Мандава. Градът е обкръжен от три страни от територията на Германия и се намира на 32 km източно от Дечин и на 34 km северозападно от Либерец.

Варнсдорф е вторият по брой на населението град в окръг Дечин. Състои се от градските райони Варнсдоф, Студанка и Светлини. Градът е административен център на община с разширени правомощия, в която освен Варнсдорф влизат общините Хорни Подлужи, Долни Подлужи, Иржетин под Едловоу, Рибнище и Хршибска. Във Варнсдорф се намират следните погранични пунктове на границата с Германия: автомобилните Варнсдорф-Зайфхенерсдорф и Варнсдорф-Гросшьонау и тези на транзитната железопътна линия от Цитау до Айбау.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на града започва през втората половина на 14 век, с основаването на земеделски стопанства. През 1868 г., когато селото е считано като най-голямото в Австро-Унгария, му е даден статут на град.[2] През същата година във Варнсдорф пристига първият влак от Дечин и благодарение на железопътната линия в града започва да се развива промишленост, преди всичко машиностроителна и текстилна. През втората половина на 19 век градът е известен с прозвището „Малкият Манчестър на чешка Швейцария“[3] или „Старочешкият Манчестър“.[4] През 1872 г. е основана местната епархия на старокатолическата църква. През 1947 г. в града протича Варнсдорфската стачка, имаща важно значение за събитията от 1948 г. в Чехословакия. След Втората световна война за Варнсдорф се говори като „град на младежи, градини и фабрични комини“.[5]

Известни жители[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]