Васил Горанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Горанов
български художник

Роден
12 август 1972 г. (51 г.)

Националност България
Учил въвВеликотърновски университет
Кариера в изкуството
Стилживопис
Учителипроф. Николай Русчуклиев
ПовлиянРепин, Шишкин, передвижници, барбизонци
Семейство

Уебсайтvasilgoranov.com

Васил Иванов Горанов е български художник, живописец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 август 1972 г. През 2000 година завършва живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в класа на проф. Николай Русчуклиев. Оттогава живее и твори в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Картините на Васил Горанов са изработени в маслена техника, можем да видим виенски балове, стари български пазари, корабни битки и гладиаторски борби, магически или религиозни сюжети.

Картини на художника са собственост на редица колекционери както от България така и от чужбина.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

ГОДИНА ИЗЛОЖБА МЯСТО
2003 г. Изложба от пленера в Белгия Салон на изкуствата, Национален дворец на културата
2004 г. Изложба живопис от пленер в Париж под патронажа на Н.Пр. г-н Жан Лу Кюн- Делфорж - извънреден и пълномощен посланик на Френската Република Салон на изкуствата, Национален дворец на културата|-
2004 г. Изложба живопис от България Raiffeisen Zentralbank Vienna
2005 г. Изложба живопис от пленер в Австрия, долината Вахау, Австрия Салон на изкуствата, Национален дворец на културата
2005 г. Изложба живопис Българско консулство в Истанбул, Турция
2006 г. Изложба живопис от пленер в Италия Салон на изкуствата, Национален дворец на културата
2007 г. Изложба живопис от пленер в Испания, Каталуния Централен военен клуб, София
2008 г. Изложба живопис от пленер в Санкт Петербург, Русия Централен военен клуб, София
2009 г. Изложба живопис от пленер в Лондон Централна Софийска опера
2010 г. Изложба живопис "Белоградчик и скалите" гр. Белоградчик, хотел "Скалите"
2010 г. Изложба живопис Галерия „АРТЕ“
2011 г. Изложба „България и традиция“ Централен военен клуб, София
2012 г. Изложба класически реализъм „Песента на живота“ Галерия „България“, концертен комплекс „България“
2015 г. Изложба на велинградските художници Художествена галерия, Велинград
2016 г. Изложба "Заветите на историята" Един проект на Васил Горанов и "Българска история" , вдъхновен от Лили Иванова Изложбени зали "Рафаел Михайлов" , Велико Търново
2017 г. Изложба „Исторически романтизъм“ Галерия „Сан Стефано“, комплекс „Сан Стефано Плаза“
2018 г. Изложба "Между изгрева и залеза" Галерия „Сан Стефано“, комплекс „Сан Стефано Плаза“
2022 г. Изложба "Заедно" , ансамбъл по художествена гимнастика - Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова, Елена Бинева, Ерика Зафирова Галерия „Сан Стефано“, комплекс „Сан Стефано Плаза

Илюстрации към книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ на академик Антон Дончев[1]
  • „Хан Тервел“ на академик Антон Дончев и академик Васил Гюзелев
  • „Княз Борис I“ на Васил Гюзелев
  • „Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“ на Зина Маркова
  • „Цар Иван Шишман защитникът на отечеството“ на Николай Овчаров
  • „Петър Богдан Бакшев“ на Божидар Димитров
  • „Петър Бонев“ на Симеон Янев
  • „Цар Симеон велики“ на Рашо Рашев
  • „Гоце Делчев“ на Пейо К. Яворов
  • „Йордан Йовков“ на Панко Анчев
  • „Панайот Хитов“ на Константин Косев
  • „Петър Бонев“ на Симеон Янев
  • „Тодор Александров“ на Красимир Каракачанов
  • „Княз Александър I Батенберг“ на Стоян Райчевски
  • „Андрей Ляпчев“ на Димитър Косев
  • „Даме Груев“ на Стоян Райчевски
  • „Хан Тервел“ на академик Антон Дончев и академик Васил Гюзелев
  • „Цанко Дюстабанов“ на Симеон Янев
  • „Баба Тонка“ на Благовеста Касабова
  • „Д-р Стоян Чомаков“ на Илия Тодев
  • „Любомир Милетич“ на Стоян Райчевски
  • „Екзарх Антим I“ на Стоян Райчевски
  • „Преподобни Паисий Хилендарски“ на Панко Анчев
  • „Любен Каравелов“ на Константин Косев
  • „Георги Стойков Раковски“ на Стоян Райчевски
  • „Васил Левски“ на Константин Косев
  • „Първоучителят Методий“ на Ана Стойкова
  • „Христо Ботйов“ на Захарий Стоянов
  • „Александър Малинов“ на Стоян Райчевски
  • „Презвитер Козма“ на Димитър Ангелов
  • „Генерал Стефан Тошев“ на Стоян Райчевски
  • „Иван Вазов“ на Симеон Радев
  • „Пенчо Славейков“ на Панко Анчев
  • „Цар Калоян“ на Николай Овчаров
  • „Цар Самуил“ на Георги Н. Николов
  • „Никола Вапцаров“ на Паруш Парушев
  • „Презвитер Козма“ на Димитър Ангелов
  • „Александър Малинов“ на Стоян Райчевски
  • „Паисий Хилендарски“ на Велчо Велчев
  • „Любен Каравелов“ на Константин Косев
  • „Д-р Стоян Чомаков на Илия Тодев
  • „Георги Стойков Раковски“ на Стоян Райчевски
  • „Андрей Ляпчев“ на Димитър Косев
  • „Цар Иван Шишман защитникът на отечеството“ на Николай Овчаров
  • „Цанко Дюстабанов“ на Симеон Янев
  • „Тодор Александров“ на Красимир Каракачанов
  • „Климент Охридски“ на Илия Илиев
  • „Стефан Стамболов“ на Милен Куманов
  • „Петър Богдан Бакшев“ на Божидар Димитров
  • „Марин Дринов“ на Боян Ангелов
  • „Момчил Войвода“ на Стоян Райчевски
  • „Покорени от христовия кръст“ на Кирил Камбарев
  • „Пробуждане“ на академик Антон Дончев
  • „Крум Страшни“ на Кирил Камбарев
  • „България под въздействието на Геополитиката“ на Константин Косев
  • „Икономика и морал или какво е да бъдеш човек“ на Джордж-Марк Райнов
  • „България в балканския съюз срещу османската империя 1911-1913“ на академик Георги Марков
  • „Заветите на историята“ на един проект на Васил Горанов и „Българска История“, вдъхновен от Лили Иванова
  • „Между изгрева и залеза“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]