Владимир Арнолд

Владимир Арнолд Владимир Игоревич Арнольд
съветски, руски и френски математик
Роден	12 юни 1937 г. Одеса, Украйна, СССР
Починал	3 юни 2010 г. Париж, Франция
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Учил в	Московски държавен университет
Научна дейност
Област	Математика
Работил в	Московски държавен университет Независим московски университет Математически институт „В. А. Стеклов“ към РАН Университет Пари-Дофин
Награди	Ленинска награда (1965, заедно с Колмогоров) Награда „Крафорд“ (1982) Награда „Лобачевски“ (1992) Награда „Харви“ (1994) Dannie Heineman Prize for Mathematical Physics (2001) Награда „Волф“ (2001) Shaw Prize (2008)
Семейство
Уебсайт	www.mi.ras.ru/~arnold
Владимир Арнолд в Общомедия

Владимир Арнолд (на руски: Влади́мир И́горевич Арно́льд) е съветски, руски и френски математик, един от най-големите съвременни математици. Най-известното му постижение е Теоремата на Колмогоров-Арнолд-Мосер, отнасяща се до стабилността на интегрируемите Хамилтонови системи. Има основни заслуги в теорията на динамичните системи, топологията, алгебричната геометрия, класическата механика и др.

Биография

През 1959 се дипломира в Московския държавен университет, където работи до 1986 (професор от 1965). След това работи в Математическия институт „В. А. Стеклов“ в Москва, а по-късно започва работа и в Парижкия университет „Пари-Дофин“.

През 1990 е приет за член на Академията на науките на СССР (от 1991: Руска академия на науките). Още студент, на 20 години, дава решение на 13-ата задача на Хилберт, заедно със своя преподавател в Московския университет Андрей Колмогоров.

Арнолд е известен със своя стил на писане, който съчетава математическата строгост с физическа интуиция, както и лесен за възприемане стил на преподаване. Има ясно изразено предпочитание към геометричния подход в решаването на математически задачи, например при обикновените диференциални уравнения.

Като професор във Франция Арнолд е яростен противник на школата на Бурбаки – течение във френските математически среди от средата на 20 век, отличаващо се с придаване на допълнителна абстрактност на математиката. Според него това е основна причина за влошаване на преподаването по математика във Франция и в другите държави, .

Носител е на Ленинската награда (1965, заедно с Колмогоров), Наградата „Крафорд“ (1982), Наградата „Харви“ (1984) и Наградата „Волф“ (2001).

Астероидът 10031 Владарнолда, открит от руската астрономка Людмила Георгиевна Карачкина през 1981, е наречен на негово име.

Избрана библиография

• V. I. Arnold, Mathematical Methods of Classical Mechanics, Springer-Verlag (1989), ISBN 0-387-96890-3
• V. I. Arnold, Geometrical Methods In The Theory Of Ordinary Differential Equations, Springer-Verlag (1988), ISBN 0-387-96649-8
• V. I. Arnold, Ordinary Differential Equations, The MIT Press (1978), ISBN 0-262-51018-9
• V. I. Arnold, A. Avez, Ergodic Problems of Classical Mechanics, Addison-Wesley (1989), ISBN 0-201-09406-1
• V. I. Arnold, Teoriya Katastrof (Catastrophe Theory, in Russian), 4th ed. Moscow, Editorial-URSS (2004), ISBN 5-354-00674-0
• V. I. Arnold, Yesterday and Long Ago, Springer (2007), ISBN 978-3-540-28734-6.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Владимир Арнолд
• ((en)) Страница на проф. Арнолд на сайта на санктпетербургското отделение на Математическия институт „В. А. Стеклов“
• ((ru)) Страница на проф. Арнолд на сайта на Математическия институт „В. А. Стеклов“
• ((ru)) Биография на проф. Арнолд на сайта на Независимия московски университет
• ((en)) On Teaching Mathematics Архив на оригинала от 2017-04-28 в Wayback Machine., text of a talk espousing Arnold's opinions on mathematical instruction
• ((en)) Владимир Арнолд в Mathematics Genealogy Project

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vladimir Arnold в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​