Вратца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за село Вратца. За град Враца вижте Враца.

Вратца
Вход на Вратца по шосето E871 Кюстендил-Скопие
Вход на Вратца по шосето E871 Кюстендил-Скопие
Общи данни
Население246 души[1] (15 март 2024 г.)
13,6 души/km²
Землище18,103 km²
Надм. височина860 m
Пощ. код2575
Тел. код07923
МПС кодКН
ЕКАТТЕ48355
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Вратца в Общомедия

Вратца е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Вратца се намира в планински район, в западната част на Кюстендилската котловина, в северните склонове на планината Осогово и южно от планината Лисец, на шосето КюстендилСкопие, на 7 км западно от гр. Кюстендил.

Махали: Бърдото, Илчовска, Терзинска, Ливадска, Карчова, Атовска.

Климат – умерен, преходно-континентален.

До 1947 г. селото се нарича Вратца. През 1950 г. е преименувано на Мирово. През 1993 г. е върнато старото име на селото – Вратца.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Жиленци (1883-1887), община Гърляно (1887-1889), община Жиленци (1889-1971) и община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010 2016
Население 543 707 774 920 874 761 618 491 417 355 281 221 202

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Предполага се, че е основано от преселници от Македония в края на XVIII век. През 1866 г. в селото има 62 домакинства и 456 жители.

В края на XIX век селото има 16 922 декара землище, от които 11 232 дка гори, 4097 дка ниви, 1550 дка естествени ливади и др. и се отглеждат 2280 овце, 561 говеда, 1139 кози и 115 коня. Основен поминък на селяните е дърводобив, земеделие и животновъдство. Развити са каменоделството и др. домашни занаяти. В селото има 8 воденици.

През 1910 г. е построена църквата „Свети Димитър“.

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Училище в селото има още от 1868 г. През 1936 г. е построено ново училище.

През 1944 г. е учредена кооперация „Осогово“, която през 1952 г. преминава към „Наркооп“ – Кюстендил.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Христо Ботев“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1952) и водоснабдено (1972). Открити са смесен магазин, фелдшерски здравен пункт, селото е благоустроено.

След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Димитър“ (1910 г.)
  • Паметна плоча в местността „Дервено“, поставена на 25 април 1981 г. по повод залесяването на 500 000 дка нови гори в Кюстендилски окръг.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Вратца принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор на първия ден на Великден
  • Курбан на Св. Дух,
  • Курбан на Св. Димитрий

Отдих и туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с. 322 – 326
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 34 – 39

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 405.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.