Рахони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вулгаро)
Тази статия е за селището на Тасос. За селището на Крит вижте Вулгаро (дем Платанияс). За други значения вижте Рахони (пояснение).
Рахони
Ραχώνι
Тасос
40.7562° с. ш. 24.6376° и. д.
Рахони
Източна Македония и Тракия
40.7562° с. ш. 24.6376° и. д.
Рахони
Гърция
40.7562° с. ш. 24.6376° и. д.
Рахони
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемТасос
Географска областТасос
Надм. височина140 m
Население408 души (2021 г.)
Рахони в Общомедия

Рахо̀ни (на гръцки: Ραχώνι, катаревуса Ραχώνιον, Рахонион) е село на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция. Старото име на селото е Вулга̀ро (Βουλγάρο)[1] или Булгаро.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 140 m надморска височина[3] в северозападната част на Тасос в северното подножие на планината Ипсарио. Остои на 15 km западно от Лименас – главното градче на острова. Hа 3 km e от морския бряг, където е неговото пристанище Скала Рахониу.

История[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Volgaro на картата E. C. B. Miller: Le Mont Athos, Vatopédi, l’ ile de Thasos, Paris, 1889

Според български източници населението на Булгаро е преселено от Дебърско.[2] Атанас Шопов предава следната легенда за старото име на селото:

„ Казват, че преди няколкостотини години дошла в Кавала една видна българка от владетелно коляно, която отишла и се заселила на тоя остров; това село е от нея основано и за туй гърците са го нарекли Вулгарица.[4] “

Същата знатна българка Катерина от Дебърско построила и първата му църква.[5]

Николай Тулешков пише, че в XIX век в тук се заселват и много българи дюлгери, които дори създават свое поселище.[6]

На наличието на българи на острова отдават името Вулгаро и Александер Конзе (1860, Wulgáro), който говори за „негръцко“ население,[7] Жорж Перо (1864, Volgaro), който пише за „българска колония“[8] и Луи дьо Лоне (1897, Volgaro), който също говори за „българска колония“.[9]

Според Сапфо Ангелуди-Заркада името Вулгаро произлиза от факта, че в селото е имало метох на българския атонски Зографски манастир и името Βουλγάρο или Βουλγάρω е съкращение на μονή των Βουλγάρων.[10]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Старото село е било разположено на 3 km югоизточно от днешното и на 7 km от морето, в местност с гледка към него. От селото днес е запазен енорийският храм „Свети Георги“ от 1779 година.[10] Външната църква „Свети Йоан Предтеча“ е строена върху раннохристиянски храм преди 1863 година.[11] Селото е споменато за пръв път като Булгар в преброяване от 1519 година като трето от петте тасоски села (първо е Лиманхисар, след това Теологос, Йенихисар и замъкът Каки Рахи) с 86 къщи.[12] Преброяването от 1550 година показва 90 къщи. Това от 1570 година показва Булгар като трето по-големина от шестте села (Теологос, Лиманхисар, Йенихисар, Булгар, замък Каки Рахи, Мариес) на острова със 179 къщи. В 1601 година селото има 222 къщи, в 1626 – 175 семейства, в 1670 – 134 семейства. За разработването на отдалечените маслинови горички, жителите на селото започват да използват колиби на днешното място на селото. В 1777 година е построена църквата „Свети Георги“.[13]

В XIX век част от жителите се изселват на северозапад на мястото на днешното село и залепеното за него Вузи.[13] Църквата „Успение Богородично“ е построена в 1822 година,[1][13] а жителите на Вузи започват в 1830 година да строят храма „Свети Николай“,[13] завършен в 1850 година. В него е пренесена част от църковната утвар на „Свети Георги“ – икона от преди 1600 г. и евангелие, издадено във Венеция в 1687 година.[13] Старото село постепенно е запуснато, както това отбелязва през август 1828 г. австрийският посланик Антон фон Прокеш-Остен, който отдава това на епидемия.[14] В 1830 – 1831 година селото има само 64 къщи.[15]

В 1839 година Волгаро, Кастро и Панагия са споменати като най-забележителни селища на острова. На картата на Драмския санджак от 1878 година са показани само две тасоски села – Панагия (главното селище) и Болгар. В 1885 година кавалското гръцко консулство вече не споменава старото село, а само Волгаро със 700 жители (тоест Рахони) и Волгаро с 325 жители (тоест Агиос Георгиос). Според Николаос Схинас в 1887 година Вулгаро има 1025 жители в две махали. В 1906 година мухтарят на Вулгаро иска от каймакамина в Кавала смяна на „варварското“ име Вулгаро.[15]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Вулгаро (Vulgaro) западно под връх Зографу (Zografu), приблизително на мястото на Скала Рахониу, а селото е отбелязано като Раховик (Rahovik).[16]

В 1928 година има 511 жители, от които 14 гърци бежанци.[17]

Селото традиционно произвежда маслини и зехтин, както и мед.[17]

В 1991 година северозападно от Рахони е регистрирано малкото туристическо селище Пахис (Παχύς) с 11 жители.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 666[17] 815[17] 511[17] 727[17] 767[17] 754[17] 581[17] 477[17] 439[17] 365 446 448

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рахони

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Μοναστήρια & Εκκλησίες // Go Thassos. Посетен на 28 август 2016.
  2. ↑ а б Ярановъ, Димитъръ. Българското Бѣломорие като географско понятие // Бѣломорски прегледъ I. 1942. с. 4.
  3. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 260. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 55.
  5. ↑ „Spremnost“, Zagreb, 1942-06-21.
  6. ↑ Тулешков Н., Архитектурното изкуство на старите българи Т. 3: Възраждане C. 2006 г., стр. 74, архив на оригинала от 20 декември 2012, https://web.archive.org/web/20121220001211/http://www.helikon.bg/books/29/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%A2.2-3%3A-%D0%9A%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5_124636.html, посетен на 22 март 2013 
  7. ↑ Alexander, Conze. Reise auf den Inseln des Thrakischen Meeres. Hannover, Carl Rümpler, 1860. с. 24.
  8. ↑ Perrot, Georges. Mémoire sur l'île de Thasos. Paris, Imprimerie Impériale, 1864. с. 70.
  9. ↑ Launay, Louis de. Chez les Grecs de Turquie. Paris, Édouard Cornély, 1897. с. 145.
  10. ↑ а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 35. Архивиран от оригинала на 2016-09-11.
  11. ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 433.
  12. ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 36 – 37. Архивиран от оригинала на 2016-09-11.
  13. ↑ а б в г д Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 37. Архивиран от оригинала на 2016-09-11.
  14. ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 38. Архивиран от оригинала на 2016-09-11.
  15. ↑ а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 39. Архивиран от оригинала на 2016-09-11.
  16. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 261. (на македонска литературна норма)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рахони&oldid=12201953“.