Гаони

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гаоните (на иврит: גאונים, „гордост“ или „величие“) са ръководителите на двете еврейски талмудически академии във Вавилония през VI-XI век, приемани за духовни лидери (за разлика от светските екзиларси) на еврейските общности по целия свят през този период. Гаоните играят важна роля в предаването на Тората, преподават Талмуда и дават авторитетни тълкования по въпроси, които не са засегнати в него.

Времеви показател на гаоните в историята на юдаизма