Гаулига

Гаулига
Създадена
1933
Закрита
1945
Държава
Трети Райх
Регионални лиги
16 (1933 г.), 35 (общо)
Купи
Купа на Германия
Последни шампиони
СК Дрезден

Гаулига (на немски: Gauliga) е първенството по футбол на Германия в периода 1933 – 1945 г. Лигата е създадена, след като през 1933 г. нацистите вземат властта в страната. Името произлиза от гау, както са се наричали областите, населявани от древните германски племена.

История

Разпределение на Гаулигите, 1933 г.

Гаулигата е сформирана на мястото на Бецирклигата (първенството във Ваймарската република). Установени са 16 регионални дивизии в страната с аматьорски статут. Победителите от всяка регионална група участват във финалите на шампионата, където първеценът се определя с директни елиминации.

Тази реформа е приета с разочарование от немската футболна общественост и особено от треньорите Ото Нерц и Сеп Хербергер, чиято идея за професионална Райсхлига набира последователи в началото на 30-те години. Райсхлигата обаче не се осъществява, тъй като професионалният спорт е в разрез с нацистката идология.

През 1935 г., с присъединяването на Саарланд, се увеличава броят на Гаулигите. Впоследствие с присъединяването на нови територии към Райха се формират и нови Гаулиги.

С началото на Втората световна война се затруднява провеждането на футболните първенства, тъй като множество от играчите са изпратени на фронта. Някои Гаулиги се разделят на субгрупи, за да спестят дългите пътувания по време на войната. Много клубове се обединяват или формират временни военни асоциации, за да съберат футболисти за оптимален състав.

През 1944 г. първенството е прекратено, след нахлуването на Съюзниците на немска територия. Така сезон 1944/45 остава незавършен.

Най-успешният тим в Гаулигата е Шалке 04 с 6 титли.

Регламент

Шампионът на страната се определя чрез плейофи в края на сезона. Финалната среща се играе в столицата Берлин с изключение на 1933 и 1935 г., когато първенецът се определя в Кьолн. От 1934 до 1938 г. 16-те шампиона на Гаулигата играят в 4 групи по 4 отбора, победителите от които се класират за полуфиналите. Между 1939 и 1941 г. броят на лигите и класиралите се тимове постепенно се увеличава и групите също са повече. От 1942 г. плейофите се състоят в директни елиминации.

Влияние на нацистите

С идването на НСДАП на власт, всички спортове минават под контрола на спортния министър Ханс вон Чамер, на когото в този период е кръстен турнирът за Купата на Германия. Подкрепяни са работническите клубове, докато еврейските са отстранени от националното първенство и са принудени да играят отделни турнири. От 1938 г. еврейските спортни клубове са забранени.

Някои тимове, тясно свързани с евреите, като Байерн Мюнхен и Австрия Виена също страдат от „лоша“ репутация по време на нацисткия режим. Отборите с еврейски футболисти преди 1933 г. също не са популярни сред властващата партия. Въпреки това, някои известни играчи на Шалке 04 като етническите поляци Фриц Сзепан и Ернст Кузора са немски национали и играят за националния тим на Райха.

Немските футболни легенди от еврейски произход обаче не са толерирани. Бившият национал Юлиус Хирш стажа жертва на холокоста и умира в Аушвиц.

Финали

Година	Шампион	Финалист	Резултат	Дата	Стадион	Зрители
1944	СК Дрезден	ЛСВ Хамбург	4 – 0	18 юни 1944	Берлин	70 000
1943	СК Дрезден	Саарбрюкен	3 – 0	27 юни 1943	Берлин	80 000
1942	Шалке 04	Фърст Виена	2 – 0	5 юни 1942	Берлин	90 000
1941	Рапид Виена	Шалке 04	4 – 3	22 юни 1941	Берлин	95 000
1940	Шалке 04	СК Дрезден	1 – 0	21 юли 1940	Берлин	95 000
1939	Шалке 04	Адмира Виена	9 – 0	18 юни 1939	Берлин	100 000
1938	Хановер 96	Шалке 04	3 – 3 сл. пр. 4 – 3 сл. пр.	26 юни 1938 3 юли 1938	Берлин Берлин	100 000 100 000
1937	Шалке 04	Нюрнберг	2 – 0	20 юни 1937	Берлин	100 000
1936	Нюрнберг	Фортуна Дюселдорф	2 – 1 сл. пр.	21 юни 1936	Берлин	45 000
1935	Шалке 04	Щутгарт	6 – 4	23 юни 1935	Кьолн	74 000
1934	Шалке 04	1. ФК Нюрнберг	2 – 1	24 юни 1934	Берлин	45 000

Външни препратки

• Футбол под свастикой