Гевгеличани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гевгеличани (на македонска литературна норма: гевгеличани) са жителите на град Гевгели (Гевгелия), Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Гевгели[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

  • Алекса Атанасов Арабаджиев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 15 юли 1907 година в местността Кърлик край Габрово, заедно с Иван Стоев (? - 1907) от Смоймирово[1]
  • Ангелуш Попиванов, български революционер от ВМОРО, ръководител на Гевгелийска революционна околия до септември 1903
Васил Танев

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Григор Иванов
  • Георги Старделов (р.1930), есеист и литературен критик от Северна Македония, председател на МАНИ
  • Георги Танов Зафиров, български учител и революционер, деец на ВМОРО, изчезнал безследно след забягването си от село Гявато[1]
  • Георги Хаджимитрев (1895 - 1945, Георги Гевгелийски), български революционер от ВМРО
  • Георги Герджикович (1880 – 1911), сърбоманин, деец на македонската емиграция в Сърбия.
  • Георгиос Вафопулос (1903 - 1996), гръцки поет[4]
  • Гоце Николов-Рибаря (р. 1899 - ?), интербригадист[5]
  • Григор Иванов (1883 - 1927), български революционер от ВМОРО
  • Григор Гонов Йосифов, български революционер, четник на ВМОРО[2]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Динев - Хаджията
Посещение в Рилския манастир на Д. Ачков Баялцалиев и други
  • Дельо Зафиров (1856 – 1932), български революционер от ВМОРО
  • Димитър Бъчваров (1915 – 2011), български военен летец, полковник
  • Димитър Гонов Стамов (? – 1902), български учител и революционер, четник на ВМОРО, загинал на 20 юли 1902 година в село Бугариево[1]
  • Димитър Зафировски (1907 – 1973), български комунист, член на АСНОМ
  • Димитър Иванов (1902 – ?), български езиковед
  • Димитър Караколев, български общественик, председател на Гевгелийската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[6]
  • Димитър Хаджинаков, член на ВМОРО от 1895 година и член на околийския комитет на ВМОРО в Гевгели от февруари 1904 година[7]
  • Динка Зафиров Пецов Хаджимитрев, български революционер, четник на ВМОРО[1]
  • Динка Хаджитанов (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 30 декември 1905 година в местността Пенчо край Серменин[1]
  • Дино Доганов (1866 - след 1942), български революционер, деец на ВМОРО
  • Димитрие Беширович, югославски търговец и депутат[8]
  • Драгица Гявочанова (р. 1974), учителка и политик от Северна Македония

Е[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

  • Зафо Дельов Зафиров, български революционер, четник на ВМОРО[2]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Баялцалиев (? – 1937), български революционер
  • Иван Димов, български революционер
  • Иван Дойчинов (1909-1991), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Иван Палазов, български просветен деец
  • Иван Попов, български учител в родния си град преди 1872 година, а след това свещеник[9]
  • Илия Джаджев (1926 – 1991), поет от Социалистическа република Македония
  • Илия Докторов (1876 – 1947), български революционер
  • Илия Танев Михов – Папанин (1911 – 1943), български партизанин[10]
  • Ичо Доганов, български общественик

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Калиопи Димитриаду от Бер, гръцка учителка в Струмица, Гевгели, Воден и Енидже Вардар[11]

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Лазар Поптомов (? - 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит в Кюстендил от върховист

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Мария Костадинова (р. 1972), педагожка и политик от Северна Македония
  • Мария Стоянова, гръцка учителка и революционерка
  • Милан Барджиев (? – 1903), български революционер от Гевгели, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[13]
  • Милан Ризов (1921 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[14]
  • Милко Мирчев (1906 – 1973), български просветен деец и археолог
  • Мильо Понов Камберов (? – 1904), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 26 юни 1904 година в местността Падалища край Църна река[1]
  • Михаил Кочов, в 1907 година влиза без изпит (тоест вероятно е завършил турска гимназия) в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун[15]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Кюркчиев (р.1954), политик от Северна Македония, депутат от СДСМ
  • Никола К. Ников (1861 - 1925), български юрист, съдия и прокурор, член на Софийския апелативен съд и ВАС, завършил класическа гимназия и право в Москва в 1890 година,[16] деец на Гевгелийското братство в София[17]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Джундев (1927 – ), политик от Социалистическа република Македония

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Яко Ташов Смолски, български революционер, деец на ВМОРО, умрял в затвора[19]

Дейци на ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

  • Към 1895 – 1896: Анастас Костадинов Вашилкин, Гоно Танов Стамов, Гоно Узун Николов, Гончо Елимов (обущар), Гончо Ташев Гошев, Дельо Митренцев и синовете му Мицо, Васил и Христо, Димитър Хаджинаков, Дино Георгиев Митов (бакърджия), Зайрин Георгиев Демирджиев, Иван Ангов (кръчмар), Иван Николов Димов, Кирил Хаджимицов, Лазар Костов Честовалиев, Лазо Дерменджиев, Мито Хр. Ковачев, Михаил Йосифов, Мицо Иванов Шопчето, Тано и Атанас Митов Арабаджиеви, Трайко Въртов, Христо Андреев Кехайов, Христо Дельов Пашалиев, Христо Пецев Хаджимитрев, Янаки Дуров[20]

Македоно-одрински опълченци от Гевгели[редактиране | редактиране на кода]

Заявление от Демир Томов Арабаджиев за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 26 май 1934 г.
  • Борис Иванов Дойранлиев (1852 – след 1943),[21] служи в 11-а сярска дружина,[22] на 14 март 1943 година[21] като жител на Гевгели подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[22]
  • Демир Арабаджиев, 20 (21)-годишен, дърводелец (земеделец), основно образование, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 15 щипска дружина[23]
  • Йосиф Ангелов, 20-годишен, Солунски доброволчески отряд[24]
  • Йосиф Андонов Андреев (1893-1978), 21-годишен, демирджия, четата на Гоце Бърдаров[25][26]
  • Теохар Андонов, 17-годишен, шивач, I клас, четата на Аргир Манасиев[27]

Починали в Гевгели[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Стефанов Катров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[28]
  • Васил Кънчев Стефанов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[28]
  • Васил Янков Пандов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[28]
  • Георги Тодоров Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[29]
  • Иван Баялцалиев (? – 1937), български революционер
  • Недялко Йовчев Тодоров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[29]
  • Тодор Кушев (1901-1925), български революционер от ВМРО
  • Филип Христов Сапунджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[30]
  • Христоман Василев Кочев - Попчевски (1870 – 1904), български революционер от ВМОРО

Свързани с Гевгели[редактиране | редактиране на кода]

  • Антон Ташев, български учител в Гевгели и член на Гевгелийския околийски комитет на ВМОРО[31]
  • Аргир Манасиев, през октомври 1897 година организира първата чета в Гевгелийско, в която влизат старите хайдути Иванчо Карасулията, Апостол войвода и Спиро Карасулски и по нареждане на Централния комитет през 1898 година поема ръководството на цялата революционна околия.
  • Атанас Панайотов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Гевгели, родом от Старичани, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  • Георги Баялцалиев, български общественик
  • Димитър Динев (1880 – 1963), български революционер и предприемач
  • Екатерина Хр. Архимандритова, българска учителка в Гевгели през 1876 година, съоснователка на женското дружество „Възраждане“ в Солун[33]
  • Илия Димитров, български учител в гевгелийските села през 1870-те, ръкоположен за свещеник през 1880 година[34]
  • Нуне Димитров, български революционер от Прилеп, четник на ВМОРО, починал от туберкулоза[2]
  • Стефан Гевгалов (1882 – 1956), български политик
  • Трифон Греков (1893 – 1973), швейцарски и югославски лекар и общественик, деец на македонската емиграция в Швейцария, живее в Гевгели от средата на 1920-те

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 954-9514-56-0
  2. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 954-9514-56-0
  3. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 238.
  4. George Vafopoulos // Архивиран от оригинала на 2011-10-05. Посетен на 2011-03-21.
  5. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 239.
  6. Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 72.
  9. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 542.
  10. Списък на убити партизани
  11. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 1 март 2013 г. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  13. Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 349.
  14. а б Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 148.
  15. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
  16. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  17. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 12.
  18. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  19. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  20. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 49, ISBN 954-9514-56-0
  21. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 70.
  22. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 71.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 43.
  26. София помни, парцел 39
  27. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 40.
  28. а б в ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2
  29. а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 456, л. 1а
  30. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 187, л. 99
  31. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 164.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 530.
  33. |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
  34. |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 196.