Георги Абаджиев (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за писателя. За българския генерал вижте Георги Абаджиев (офицер).

Георги Абаджиев
Ѓорѓи Абаџиев
писател от Социалистическа република Македония
Бюст-паметник на Георги Абаджиев в Стар Дойран
Бюст-паметник на Георги Абаджиев в Стар Дойран

Роден
Починал
2 август 1963 г. (52 г.)
Георги Абаджиев в Общомедия
Документ на Временното македонско представителство в България, подписан от Георги Абаджиев, 17 декември 1944 г.

Георги Абаджиев (на македонска литературна норма: Ѓорѓи Абаџиев) е писател, разказвач и романист, публицист и сценарист от Социалистическа Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Абаджиев е роден в Дойран през 1910 година. Родителите му емирират в България в 1915 година и баща му става работник във фабрика. Средно образование Абаджиев завършва в Горна Джумая (днес Благоевград). Учи в Юридическия факултет в Софийския университет, където се свързва с левицата в македонската емиграция в България. Член е на Македонския литературен кръжок (1938-1941) и на Македонския литературен кръжок „Никола Вапцаров“ в София (1946-1947). От 1936 година става проводник на коминтерновската линия по македонския въпрос и на македонизма.

Бил е редактор на вестник „Македонско знаме“ (1945 - 1947). През 1948 година заминава за Югославия и развива дейност като писател, публицист и историк. Работи в Института за национална история в Скопие и като негов директор е отговорен за мащабните фалшификации на историята на Македония и за опитите за прикриване на връзката ѝ с българщината.

Абаджиев е член на Дружеството на писателите на Македония от 1949 година. Носител е на наградите за проза на НР Македония и „11 октомври“.

Абаджиев умира в Скопие на 2 август 1963 година.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Абаджиев е известен като исторически белетрист, който преработва съобразно своите виждания теми от миналото. Литературният историк Миодраг Друговац пише: „Абаџиев sида споменици!“, като отбелязва, че „не им робува на фактите“.[3]

Автор е на книгите:

  • Велков, П. Ангел Йорданов, Георги Абаджиев. „Труд и хора (илюстровани репортажи от София, 1936)
  • „Изгрев“ (разкази, 1950),
  • „Епопејата на Ножот“ („Епопеята на Ножот“) (разкази, 1951),
  • „Последна средба“ („Последна среща“) (разкази, 1953),
  • „Арамиско гнездо“ („Харамийско гнездо“) (роман, 1954),
  • „Пустина“ („Пустиня“) (роман, 1961),
  • „Балканските војни во Македонија“ („Балканските войни в Македония“) (монография, 1972).

В 1972 г. излизат негови избрани съчинения в четири тома.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония, архив на оригинала от 30 септември 2010, https://web.archive.org/web/20100930161529/http://dpmk.org/a.htm, посетен на 7 август 2009 
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 2. (на македонска литературна норма)
  3. Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност, Скопје, 1990, с. 298.