Глухите камъни
| Природна забележителност „Глухите камъни“ | |
 Трапецовидни скални ниши, вкопани в скалата | |
| Информация | |
|---|---|
  | |
| Местоположение |  България |
| Данни | |
| Площ | 2 хектара |
| Създаден | 29 декември 1972 |
| Уеб сайт | ИАОС, Глухите камъни |
| Природна забележителност „Глухите камъни“ в Общомедия | |
Глухите камъни е сред най-големите скално-култови комплекси в Източните Родопи.
През 1970-те години се изказва хипотезата, че е възникнал през ранножелязната епоха, като със сигурност е функционирал през античността и Средновековието. Свещеното място е използвано от древнотракийските племена, населявали района, но трапецовидните ниши и зооморфните и антропоморфните скални профили сочат възникването му още в енеолита. Представлява комплекс от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен скален блок, изсечени в скалата две гробници и стълба водеща към водохранилище и тракийско селище, съществувало южно от скалата. Като пример за почитта на населението към това място и приемственост между религиите, тук е изградена и църква от 5 – 6 век, част от монашеска обител, която вероятно е разрушена и разграбена от войниците на Третия кръстоносен поход. Мястото е обявено за природна забележителност в края на 1972 г.
Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]
Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Намира се в най-високите части на източнородопския рид Гората при надморска височина 500 – 560 метра в землището на село Вълче поле. Намира се в рамките на община Любимец, непосредствено до землището на село Ефрем, община Маджарово. До него се достига по черен път, отделящ се от превала при шосето, свързващо селата Малко градище и Дъбовец. Естествено скалите са насочени на юг към Вълчеполската котловина. Оттук се открива поглед и към началото на язовир Ивайловград при село Бориславци. На около 700 метра източно от местността се намира едноименният връх – Глухите камъни (709 m), който е и най-високият връх от рида Гората.[1]
История на проучването[редактиране | редактиране на кода]
Глухите камъни са посетени и споменати от братята Карел и Херман Шкорпил. В края на 1970-те години тук са извършени и теренни проучвания от екип на археолога Иван Венедиков. Известността си получават едва след 1975 г., когато при експедиция на Александър Фол той ги описва.[2][3] През 2008 г. започват същински теренни проучвания водени от екипи на археолозите Георги Нехризов[4] и Дойчин Грозданов.[5] През 2015 г. се провеждат издирвания и детайлизиране на археологическата картина в непосредствената околност на Глухите камъни посредством LiDAR заснемане, предоставящо възможност да се премахне виртуално растителната покривка.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Светилището вероятно е част от цял комплекс, свързан с населено място южно от него в посока към река Арда. Почти всички скални масиви в околността са маркирани с трапецовидни ниши. Регистрирани са също така и засводени, кръгли и правоъгълни ниши. В подножието на най-западния скален блок са издълбани две килии, чието датиране и предназначение е обект на догадки. Помещенията са служили за баптистерий през Средновековието. В южния край на скалата са изсечени стъпала, които водят до резервоар за вода, издълбан в скалата. На площадка в основата на скалата са открити основите на църква от V – VI век. Вероятно тя е изградена върху езическо светилище. Южно от скалите са открити основите на различни сгради, които вероятно са имали представителен вид, както и останки от крепостна стена. От артефактите интерес представляват съдове, служили за преливане на течности, мраморна плочка с изобразен на нея символ, както и монети, една от които от елинския град Абдера, намирал се при устието на Места.[6]
-
Издълбаната килия с олтар вдясно, вероятно служила като баптистерий -
Всечената в скалата стълба, водеща към резервоара -
Правоъгълна и трапецовидна ниши -
Изглед към язовир Ивайловград
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1561
- ↑ Слънчева магия над Глухите камъни[неработеща препратка], медия „Кърджали прес“
- ↑ Глухите камъни проговарят[неработеща препратка], медия „Кърджали прес“
- ↑ В Желев, К Янкова, И Здравко, Г Нехризов ГЕОТОП „ГЛУХИТЕ КАМЪНИ“, ХАСКОВСКА ОБЛАСТ
- ↑ Находки от Желязната епоха откриха в „Глухите камъни“, в-к „Стандарт“
- ↑ Скални ниши пазят тайните на траките // Архивиран от оригинала на 2013-08-20. Посетен на 2017-05-04.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Глухите камъни“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 28 юли 2014.