Гордита
 |
| Гордита | |
 | |
| Вид | храна |
|---|---|
| Произход | Мексико |
| Сервиране | гореща или на стайна температура |
| Основни съставки | Царевична тортия, гуисадос (месна яхния), салса (сос) |
| Гордита в Общомедия | |
Гордита (испанско произношение: [ɡoɾˈðita] или гордитас) в мексиканската кухня е ястие, приготвено с маса и пълнено със сирене, месо или други плънки.[1] Подобно е на колумбийската и венецуелската арепа. Гордита означава „закръглена“ на испански. Има две основни разновидности, първата е разпространена предимно в централната и южната част на Мексико, където ястието се пържи в дълбок подобен на уок тиган или комал, а втората се пече на обикновен комал. Най-често срещаният и представителен вариант на това ястие е „gordita de chicharrón“, пълена с чичарон (подправена яхния от свински пръжки), която е широко разпространена в Мексико. Гордита често се яде за обяд, с няколко вида сос.
Разновидности[редактиране | редактиране на кода]
Гордита обикновено се приготвя като плътна тортиля. Тестото най-често се прави от никстамализирано царевично брашно, използвано често за тортили, но може да бъде и от пшенично брашно, особено в северно Мексико близо до границата със САЩ. Стара рецепта на царевичен гордитас използва маса кебрада (натрошено тесто), където царевичното брашно е грубо смляно, оставяйки парченца натрошено зърно.
В пържения вариант, след като масата е приготвена, тя се разделя на малки порции, след което всяка се пълни с месо и се оформя като продълговат диск. Тестеното изделие се потапя във врящо олио докато стане златисто и хрупкаво отвън. След готвене, гордитата се оставя да престои, за да се отцеди излишното олио, след което се прави малък прорез от едната страна, за да се отдели парата и прекомерната топлина, а вътре се изсипват сок от лайм и салса, което придава на гордитата характерния вкус. В някои региони на Мексико процепът се използва и за пълнене на допълнителни съставки, предимно дресинги като прясно сирене, салата от нопал, домати, гуакамоле, картофи, боб или раджас (сотирани ивици чили). По традиция, гордитас са пълни с чичарон, но има и местни вариации, които го заместват с пилешка яхния, дърпано телешко, карне Ал пастор, яйца с наденички чоризо, карнитас или пикадийо.
Печената гордита се приготвя почти по идентичен начин с обикновена тортила, само че е по-дебела. Когато масата е приготвена, чичаронът се смесва директно в тестото, вместо да се добавя по-късно. Оформя се като плосък кръг, след което се поставя в комал до готовност, като в повечето случаи не се добавя допълнително мазнина. Когато се нареже и напълни, този вид гордита изглежда като сандвич, приготвен с тортили вместо с хляб. Тази разновидност на рецептата е известна като Gordita de migas .
Регионални разновидности[редактиране | редактиране на кода]
В централно Мексико гордитас обикновено варират от сравнително малки, но обемисти (около размера на детски юмрук) до диаметъра на „обикновена“ тортила. В северно Мексико те са по-големи и по-плоски.
В повечето случаи гордитас се пържат в растителна мазнина в дълбок тиган и малко олио, но магат и да се пържат дълбоко с много мазнина, при което се получава хрупкава коричка.
В Дуранго и други щати на Северно Мексико гордитас обикновено се правят от пшенично брашно и изглеждат като малки хлебчета пита. Тестото (маса) е идентично с това на тортила от пшенично брашно. Приготвя се на комал с поставено отгоре горещо парче метал, което прилича на ютия. Гордитата се пълни с пара, а от едната страна се изрязва малък прорез, където може да се напълни с гизадо.
Подобни ястия[редактиране | редактиране на кода]
- Салвадорското ястие пупуса е подобно на гордита, с изключение на това, че е напълно запечатано и обикновено се сервира с куртидо, леко мариновано зеле.
- Във Венецуела и Колумбия арепа (вид царевичен хляб) често се сервира пълнена с различни съставки. Приготвя се по подобен начин като мексиканската гордита, само че крайното ястие е по-малко и по-тънко.
- В Китай ястието Roujiamo, което означава „месо, зашито в хляб“, е улична храна, произхождаща от кухнята на провинция Шанси и широко консумирано в цял Китай.
Други видове гордитас[редактиране | редактиране на кода]
Веригата ресторанти за бързо хранене Taco Bell предлага гордита от пшенично брашно, която има малко сходство с гордитас, сервирана в Мексико, а е по-близка до тако от пита хляб.[2]
В източно и централно Мексико „гордитас де ната“ (сметана gorditas) се консумират често като ястие за закуска или лека закуска. Това е сладка торта, подобна на малка, но изключително гъста палачинка, приготвена с млечен крем или със съсирена сметана, наречена ната в Мексико, канела, захар и бяло пшенично брашно. Наричат ги и „гордита“, поради външния си вид, подобен на оригиналната пържена гордита, но вкусът им е сладък, а не солен. Освен външния им вид, тази закуска не е свързана с оригиналната. Същото брашнено тесто, използвано за приготвяне на gorditas de nata, се използва и за готвене на вариант на плоска бисквитка, който чрез разширение се нарича още „гордита“, но за разлика от това е тънък и хрупкав, а не дебел. За разграничаване, тези плоски бисквитки се наричат „захарни гордитас“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rick Bayless, JeanMarie Brownson & Deann Groen Bayless. Mexico One Plate At A Time. Scribner, 2000. ISBN 0-684-84186-X. с. 40 – 50.
- ↑ Mark Busby. The Southwest. Greenwood Publishing Group, 2004. ISBN 9780313328053. с. 253. Посетен на 6 March 2013.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gordita в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |