Горна Брезница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Брезница.

Горна Брезница
Общи данни
Население527 души[1] (15 март 2024 г.)
7,75 души/km²
Землище68 023 km²
Надм. височина498 m
Пощ. код2842
Тел. код07433
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ16136
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Кресна
Николай Георгиев
(независим политик; 2015)
Кметство
   кмет
Горна Брезница
Вела Сандрева
(НДСВ, ВМРО-НИЕ, ОЗ, ...)
Адрес кметство
gornabreznitsa.bg
Уебсайтgornabreznitsa.bg
Горна Брезница в Общомедия

Го̀рна Брѐзница е село в Югозападна България, община Кресна, област Благоевград. До 1971 година името на селото е Брезница.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Брезница е разположено в полите на Малешевска планина. На 3 километра от селото се намира град Кресна, през който минава главен път Е-79.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Брѣзница е село в състава Петричката кааза на Серския санджак.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Брезница, село на СЗ от Мелник на разстояние от 10 часа, до самия бряг на река Струма. Къщи 115, 2/3 турци и 1/3 българе.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в него живеят 300 българи-християни и 460 българо-мохамедани.[4]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[5]

В 1923 година е осветена църквата „Свети Атанасий“.[6]

В селото е живял и е погребан Александър Климов Христов, български революционер, роден в село Лъжани, Стружко – войвода в Илинденско-Преображенското въстание, осъден на 101 години затвор от Османската държава след потушаването му. Установява се в село Горна Брезница през 1918 година, където е назначен за учител. През 2003 година в селото е издигнат паметник в негова чест, по случай 100 години от избухване на въстанието.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 564
Българи 453
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 108

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На 2 километра от село Горна Брезница, в местността „Илин Чешма“ се намира параклисът „Свети Пророк Илия“. На 20 юли се прави курбан в местността „Илин Чешма“, а на 2 август се провежда съборът на село Горна Брезница. В селото има основно училище „Христо Ботев“, помощно училище, библиотека и селска баня.

Горна Брезница има свой футболен отбор, който се нарича Балкан. Отборът играе своите домакински мачове на стадион „Буйна Парк“, който се намира в края на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горна Брезница
  • Антон Попов (1928-2016), български общественик и журналист, деец на МПО
  • Димитър Попов (1936-2001), български общественик и журналист, деец на МПО
  • Найден Иванов Попов, ръководител на ВМРО в с. Горна Брезница. Собственик на кръчма, бакалия и касапница в селото, баща на Антон Попов и Димитър Попов[8]
  • Митре Петров (1899 - 1929), български революционер от ВМРО
  • Стоян Тодоров, деец на ВМОРО, куриер на Яне Сандански, убит на премка, намираща се западно от местността Габровица в Крупнишката планина, която днес се казва Стоянова премка на негово име[9]


Починали в Горна Брезница

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878–1987“, София, 1989.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
  5. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  6. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 258–259.
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  8. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 219.
  9. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 217.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]