Горник
| Горник | |
  Горник  Горник | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1236 души[1] (15 март 2024 г.) 52,1 души/km² |
| Землище | 23,729 km² |
| Надм. височина | 140 m |
| Пощ. код | 5991 |
| Тел. код | 06591 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 16540 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община – кмет | Червен бряг Атанас Атанасов (ССД; 2023) |
| Кметство – кмет | Горник Момчил Митов (независим) |
Го̀рник е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Горник се намира на 35 км югоизточно от Бяла Слатина. Разположено е по склоновете на голям дол по течението на р. Барата, който пресича пряко левия долинен склон на р. Искър. Село е било част от административно-териториална единица каза Орехово преди Освобождението, в периода 1880 – 1882 г. е включено към околия Камено поле, в периода От 1882 – 1952 г. е попадало в границите на околия Бяла Слатина и от 1952 г. е част от окръг Плевен и община Червен бряг.[2]
Съседни населени места са Червен бряг (на изток), Реселец (на югоизток), Бресте (на юг), Габаре (на югозапад), Сухаче и Лепица (на запад), и Чомаковци (на север).
История[редактиране | редактиране на кода]
Към 1893 година в селото са живели 286 помаци.[3]
В землището на Горник има няколко неизследвани праисторически, тракийски, късноримски и средновековни селища и укрепления. Открити са също така 5 или 6 тракийски надгробни могили, датиращи вероятно от периода преди завладяването на земите от им.[2]
По всичко изглежда, че жителите на с. Горник са участвали в бунта против султанската власт в Бялослатинско през 1766 г.[2]
На Димитровден през 1877 г. е Освобождението на с. Горник от руските воини, водени от генерал-майор Клод Владимир, включващи гренадири и драгуни с четири оръдия и гвардейска конна артилерия. Горник е родно място на двама българи опълченци в Освободителната война.[2]
По диалект село Горник принадлежи към т.нар. западномизийски говор. Диалектът се отразява и на наименованията на селищата и географските обекти, от които наименования е видно, че селото е образувано много преди края на XIV в. и че е трайно обитавано, без продължителни прекъсвания.[2]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Не е известна точната година, в която е основано първото училище в Горник; предполага се, че неговата начална дата би трябвало да е около средата на XIX в.[2]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На Великден – „Селски празник на Самодейците“.
Селски оброк
- На 7 май – на св. Иван Летни
- На 10 юли – на св. Троица
- На 20 юли – на св. Илия
Родови оброци
- В местността Томанец на рода Станю Стоянов и на родовете Вутовци, Тодоринци и Христо Петков на Димитровден
- В местността Върбовец на рода Кърджалиите (курбан правен от Георги Даскалов) на Гергьовден
- В местността Гераните на рода Диковски на св. Иван Летни
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото е на 7 май, след Гергьовден – 6 май. Кошията – надбягване с коне и магарета, се провежда на Тодоровден.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Географска ширина 24 градуса 02 минути 35 секунди, в часово време – 1 час 37 минути 21 секунди, географска дължина 43 градуса 17 минути 29 секунди.
Линейна скорост на точка от земната повърхност за с. Горник е 338,88 метра/секунда.
Скоростта на въртенето на Земята – Запад към Изток за с. Горник е 342,26 метра/секунда, за София-340 метра/секунда.
Отместване за 1 час за с. Горник е 10 градуса 27 минути 20 секунди по окръжността.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
| ||||||||