Гърмен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гърмен
с. Гърмен
с. Гърмен
Карта
Местоположение в България
Общи данни
Население1892 души[1] (15 март 2024 г.)
117 души/km²
Землище16 232 km²
Надм. височина605 m
Пощ. код2960
Тел. код07523
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ18366
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)
Гърмен в Общомедия

Гъ̀рмен е село в Югозападна България, област Благоевград. Административен център на община Гърмен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гърмен се намира в планински район. През него протича река Канина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Заградският чинар, представител на Заградските чинари от Гърмен

Край селото се намират останките на римския град Никополис ад Нестум.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Герблен (Guerblen) е посочено като село с 90 домакинства и 390 българи.[2] В края на XIX и началото на XX век Гърмен е изцяло българско село в Неврокопска каза. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Гарблен като село с 90 български къщи.[3]

„ Гръмен, на СИ от Неврокоп 3 часа. Сградено е в подножието на Доспат отвъд Карасу. Орна земя недостатъчна; някои си поминуват със зидарство. Българска църква и училище с 25 ученика. Къщи 50, българе.[4] “

Църквата „Свети Георги“ е от 1898 година.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 950 души, всички българи.[6]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“[7] и пише:

„ С. Гърмен... Селото е разположено на равно място. Свило се е между дерета, които минават през селото, дели се на две махали – Голяма и Малка. Голямата има 100 къщи, а другата – 60. Цялото село има 160 къщи. От едната махала до другата доскоро мястото се минаваше по 2 дирека. Селяните се занимават със скотовъдство и земеделие, но най-вече с дюлгерство и отиват в България. Тази година и в двете махали се строят училища.[8] “

При избухването на Балканската война 35 души от Гърмен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] След Междусъюзническата война селото остава в България.

От 1923 година в Гърмен работи Народно читалище „Искра“.[10] В селото има училище „Св. св. Кирил и Методий“, открито още през 1868 г. и действащо.

Старото село Гърмен е преселено по-надолу към полето за няколко години след 1946 г.[11]

През 1959 година към Гърмен е присъединено съседното тогава село Заграде.[12]. В него се намира вековният Заградски чинар, обявен за защитен вид.[13]

Църквата „Свети Георги“ в стария Гърмен е от 1898 година.[14] Мястото е обезлюдено, църквата е в развалини (2019), покривът ѝ е паднал; доброволци са решили да възродят старата църква.[11] Другите църкви са „Свети Георги“ (1864) и „Света Неделя“ (XX век) в кв. Заграде, както и „Света Анна“ (2003) в новия Гърмен.[15]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[16]

Численост
Общо 1998
Българи 1179
Турци -
Цигани 715
Други 6
Не се самоопределят 5
Неотговорили 93

Други[редактиране | редактиране на кода]

Носът Гърмен на остров Смит в Антарктика е наименуван в чест на село Гърмен.[17]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гърмен
  • Йордан Чонев, ВМРО от Неврокопска околия, убит след 9.IX.1944 г. без всякакъв съд и присъда
  • Ангел Донев (1919 – 1988), български музикален педагог
  • Асен Стругов (р. 1937), български поет
  • Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, III отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[18]
  • Георги Галев (1885 – 1923), български политик, деец на БЗНС, кмет на Гърмен
  • Илия Милев (р. 1935), български краевед, поет и писател
  • Никола Стоянов Ушев (1880 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО и БКП
  • Стойко Пашкулев (? – 1912), български революционер
  • Тодор Апостолов, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, четата на Георги Мяхов[19]
Починали в Гърмен

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Училището „Св. св. Кирил и Методий“
    Училището „Св. св. Кирил и Методий“
  • Улица в селото
    Улица в селото
  • Църквата „Свети Георги“ в Заграде
    Църквата „Свети Георги“ в Заграде

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
  3. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  4. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
  5. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 234.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  7. ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
  8. ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  10. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 33.
  11. ↑ а б Ева Костова, „МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО“: Пустеещата църква над село Гърмен, видео, nova.bg, 01.06.2019 г.
  12. ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989
  13. ↑ Вековно дърво (Източен чинар) // GuideBulgaria.com. Посетен на 16 декември 2017.
  14. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 246.
  15. ↑ Даутов, Николай. Църква „Св. Анна“ с. Гърмен // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.
  16. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  17. ↑ Garmen Point: SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гърмен&oldid=12188149“.