ДШК

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ДШК
Тежката картечница ДШК образец 1938 г.
Страна СССР
ТипТежка картечница
История на производство и служба
Създаване1938 г.
ПроизводителТулски оръжеен завод,  СССР
На въоръжение1938 г. – понастоящем
На служба присписък на страните
КонфликтиВтора световна война, Виетнамска война, Шестдневна война, Война от Йом Кипур, Чадско-либийски конфликт, Ирано-иракска война, Ливанска гражданска война, Гражданска война (в • Ангола, АфганистанЕтиопияСомалия, Югославски войни, • Гражданска война в Либия, • Гражданска война в Сирия), Война в Персийския залив (1990 – 1991), Война в Ирак (2003), Война в Донбас и др.
Произведени бройки1 000 000
ВариантиДШКМ
Габаритни характеристики
Маса33,5 kg (тяло)
157 kg (с колесен лафет)
Дължина1625 mm
Дължина на цевта1070 mm
Работни характеристики
ДействиеГазово-възвратен механизъм
с личинково затваряне на затвора
ПълнителПатронна лента за 50 патрона
Боеприпаси12,7 × 100 mm
Мерни прибориоткрит/оптичен
Скорострелност600 – 1200
(зенитен режим)
Начална скорост840 – 860 m/s
Ефективна стрелба3500 m
ДШК в Общомедия
Разчетът на сержант Фьодор Конопльов води огън по самолети в Ленинград, 9 октомври 1942 г.

ДШК (Индекс ГРАУ – 56-П-542) е голямокалибрена тежка картечница под патрон 12,7 × 108 mm. Разработена на основата на конструкцията на голямокалибрената тежка картечница ДК.

През февруари 1939 г. ДШК е приета на въоръжение от РККА под обозначението „12,7 mm голямокалибрена картечница ДегтярьовШпагин образец 1938 г.“.

При съхраняване на принципа на работа на автоматиката и схемата на затваряне на канала на ствола на картечницата ДК, е напълно променен механизмът за подаване (той осигурява подаването на патронната лента или отдясно, или от лявата страна). Съответно променена е и конструкцията на патронната лента (т.нар. тип „краб“ – „рак“). Дулната спирачка има също различна конструкция.

Голямокалибрената картечница обр. 1938/46 г. се отличава със сравнително голяма ефективност на стрелбата. По дулна енергия, която съставлява от 18,8 до 19,2 кДжаул, тя превъзхожда почти всички съществуващи системи картечници от подобен калибър. Благодарение на това е постигнато голямо пробивно действие на куршума по бронирани цели: на далечина 500 m тя пробива стоманена броня, висока твърдост, с дебелина 15 mm (20 mm броня средна твърдост тип RHA).

Картечницата обладава достатъчно висок темп на стрелбата, което обуславя ефективност на стрелбата по бързодвижещи се цели. Съхраняването на високия темп на стрелба, независимо от увеличаването на калибъра, способства за въвеждане на буферно устройство в спусъка на картечницата. Твърд буфер смекчава също и ударите на подвижните части на системата в крайно задно положение, което благоприятно влияе на живучестта на детайлите и точността на стрелбата.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Заданието за създаване на първата съветска голямокалибрена картечница, предназначена най-напред за борба със самолети на височини до 1500 метра е дадено на, към този момент вече доста опитен и добре известен, оръжейника Дегтярьов през 1929 г. По-малко от година след това Дегтярьов представя за изпитания своята картечница калибър 12,7 mm, и от 1932 г. започва малкосерийно производство на картечницата с обозначение ДК (на руски: Дегтярёв, Крупнокалиберный – Дегтярьов, голямокалибрена). Като цяло ДК повтаря по конструкция ръчната картечница ДП-27 и има подаване от сменяеми барабанни пълнители за 30 патрона, поставяни на картечницата отгоре. Недостатъците на подобна схема за подаване (обемност и голямо тегло на пълнителите, ниска практическа скорострелност) водят до спирането на ДК през 1935 г. от производство и решение за нейното усъвършенстване. Към 1938 г. конструкторът Шпагин разработва модул за лентово подаване за ДК.

На 26 февруари 1939 г.[1] усъвършенстваната картечница е приета на въоръжение в РККА под обозначението „12,7 mm голямокалибрена картечница Дегтярьов – Шпагин образец 1938 година – ДШК“[2].

Серийното производство на ДШК започва през 1940 – 41 година.

ДШК се използват в качеството на зенитни, в качеството на оръжие за поддръжка на пехотата, поставя се на бронетехника (в края на 1930-те г. една картечница е поставена на опитен бронеавтомобил на ЛБ-НАТИ и още една – на опитния броневик ЛБ-62[3], по-късно започват да ги поставят на леки танкове Т-40) и малки кораби (в т.ч. торпедни катери). В съответствие с щата на стрелковата дивизия на РККА № 04/400 – 416 от 5 април 1941 г., щатният брой зенитни картечници ДШК в дивизия трябва да съставлява 9 броя.

Към началото на Великата Отечествена война Ковровския механически завод вече е произвел около 2 хил. картечници ДШК[4].

На 9 ноември 1941 г. е прието постановление на ГКО № 874сс „За усилване и укрепване на противовъздушната отбрана на Съветския съюз“, което предвижда преразпределението на картечниците ДШК за въоръжаване на създаваните подразделения на войските за ПВО.

Към началото на 1944 г. са произведени над 8400 картечници ДШК[4].

До края на Великата Отечествена война са произведени над 9 хиляди картечници ДШК[2], в следвоенното време производството им продължава.

Модернизирана пехотна картечница

По опита на войната картечницата е модернизирана (изменени са конструкцията на възела за подаване на лентата, закрепването на ствола), и през 1946 г. е приет на въоръжение от Съветската армия под обозначението ДШКМ (на руски: Дегтярёв, Шпагин, крупнокалиберный модернизированный – Дегтярьов, Шпагин, големокалибрена, модернизирана (Индекс ГАУ – 56-П-542М). При това, първите 250 броя ДШКМ са произведени през февруари 1945 г. – още преди оръжието да е официално прието на въоръжение[2].

Танкова зенитна картечница

Като зенитна картечница ДШКМ се поставя на танковете Т-10, Т-54, Т-55, Т-62 и други бойни машини, във варианта за поставяне на бронетехника картечницата има наименованието ДШКМТ или краткото ДШКТ.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Голямокалибрената картечница ДШК представлява автоматично оръжие, построено на газоотводния принцип. Затварянето на ствола се осъществява с две бойни личинки, шарнирно закрепени на затвора, за издатини в страничните стени на стволната кутия. Режимът на огъня е само автоматичен, стволът е несваляем, оребрен за по-добро охлаждане, снабден с дулна спирачка.

Подаването се осъществява от неразглобяема метална лента, подаването на лентата е от лявата страна на картечницата. При ДШК устройството за подаване на лентата е изпълнено във вид на барабан с шест открити камери. Барабанът при своето въртене подава лентата и едновременно извлича от нея патроните (лентата има незатворени звена). След пристигането на камерата на барабана с патрон в долно положение патрона се подава в патронника от затвора. Механизмът на устройството за подаване на лентата е осъществен с помощта на разположена от дясната страна ръчка, люлееща се във вертикалната плоскост, когато на нейната долна част въздейства ръчката за зареждане, твърдо свързана със затворната рама. При картечницата ДШКМ барабанният механизъм е заменен с по-компактен с плъзгачи, също задвижван от аналогична ръчка, свързана с ръкохватката за зареждането. Патронът се извлича от лентата долу и след това се подава право в патронника.

В задния края на цевната кутия има монтирани пружинни буфери на затвора и затворната рама. Огънят се води от задно шептало (с отворен затвор), за управление на огъня се използват две ръкохватки накрая и сдвоени спусъци. Прицелът е върху рамата, на лафета има крепления за зенитен ракурсен прицел.

Картечницата използва универсалния лафет система Колесников. Лафетът има сваляеми колела и стоманен щит, а при използване на картечницата като зенитна колелата и щитът се свалят, а задната опора се разгръща, образувайки тринога. Освен това картечницата в ролята на зенитна се комплектова със специални напречни приклади. Основният недостатък на този лафет е неговото голямо тегло, ограничаващо мобилността на картечницата. Освен на лафет, картечницата се използва и в куполни установки, на дистанционно управляеми зенитни установки, на корабни издигнати установки.

Преработване на картечницата в пехотен вариант[редактиране | редактиране на кода]

Външна медия
Images
Пренасяне на пехотна ДШК от украински картечен разчет
Videos
Модернизирана голямокалибрена картечница ДШК на полигон в Украйна
Трофейна пехотна ДШК при Народната милиция на ДНР

В хода на Войната в Донбас, нататък и по време на Руското нахлуване в Украйна, е отбелязано използването от Въоръжените сили на Украйна на модифицирани картечници, известни с условното име „ДШКМ-ТК“ (тактически комплект), за стрелба от двунога. За тази цел картечниците се оборудват със самата двунога, приклад, масивна дулна спирачка – компенсатор за намаляване на отката и модифициран ударно-спусков механизъм. Според думите на военните, тези модификации отстраняват някои от недостатъците на лафетните ДШК, а именно – значителното тегло и слабата стабилност при автоматична стрелба[5][6][7][8].

Производство[редактиране | редактиране на кода]

На въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Страните, в които ДШК е бил на въоръжение
Зенитната картечница ДШКМ на танк Т-55
ДШКМ във виетнамската армия

ДШКМ е състоял или състои на въоръжение в над 40 армии в света, произвежда се от Китай (Тип 54), Пакистан, Иран и някои други страни. Картечницата ДШКМ се използва в качеството на зенитна на съветските танкове от следвоенния период (Т-54/55, Т-62) и на друга бронетехника (БТР-155). Понастоящем във ВС на Русия картечниците ДШК и ДШКМ практически напълно са заменени с голямокалибрените картечници „Утьос“ и „Корд“, които са по-съвършени и съвременни.

В културата[редактиране | редактиране на кода]

  • Сдвоените ДШК се използват от рейнджърите при отбраната на форта от арахнидите във филма на Пол ВерховенЗвездни рейнджъри“.
  • В компютърната игра Метро 2033 са щатно оръжие и се срещат повсеместно. Също от ДШК е направена и автоматичната помпа „Абзац“.
  • В Far Cry 3 и Far Cry 4 ДШК може да се видят поставени на автомобили, лодки и катери.
  • В Uncharted 4 ДШК може да се срещне при противника с укрепена броня.
  • В компютърната игра World of Tanks в качеството на един от вариантите на въоръжение на танка Т-60.
  • В компютърната игра War Thunder е в качеството на зенитка на база от ГАЗ-ААА и в качеството на допълнително въоръжение за ИС-2, Т-54, ИСУ-122, ИСУ-122С, ИСУ-152, ИС-4М и ИС-3.
  • В оръжейния симулатор игра „World of Guns:Gun Disassembly“ може да се види реалното функциониране на 3D модел на ДШК.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

ДШКМ в Тулския държавен музей на оръжията
  • Велика отечествена война – използва се от СССР от самото начало на всички направления през цялата война. Използва се в качеството на пехотна и зенитна картечница. Големият калибър позволява на картечницата ефективно да се бори с много цели, дори и средни бронеавтомобили. В края на войната ДШК масово се поставя като зенитен на куполите на съветските танкове и САУ за самоотбрана на машината в случай атака по въздуха и от високите етажи в градските боеве.

След края на войната картечницата ДШК се използва практически във всички локални конфликти. Някои от тях:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Р. М. Португальский. Первые и впервые. М., ДОСААФ, 1988. стр.80
  2. а б в Крупнокалиберный станковый пулемёт системы Дегтярёва – Шпагина обр. 1938 г. (ДШК) // В. А. Кашевский. Пехотное оружие Второй мировой войны. Минск, ООО „Харвест“, 2004. стр.289 – 291
  3. М. В. Коломиец. Броня на колёсах. История советского бронеавтомобиля 1925 – 1945 гг. М.: „Яуза“, ООО „Стратегия КМ“, „Эксмо“, 2007. стр.377
  4. а б Оружие Победы. / колл. авт., отв. ред. В.Н. Новиков. 2-е изд. М., „Машиностроение“, 1987. стр.253
  5. Люксіков Михайло. «Маяк» локалізував кулемет „ДШКМ“ // Український мілітарний портал, 2021-07-02. Архивиран от оригинала на 9 липня 2021. Посетен на 6 липня 2021.
  6. Еще раз о ДШКМ-ТК. Для лентяев. Кому буквы лень читать. Доповидь вголос // Посетен на 2022-05-27.
  7. ((uk)) ДШКМ-ТК: нова система підготовки, архив на оригинала от 27 май 2022, https://www.youtube.com/watch?v=eWvgRX9MPQc, посетен на 27 май 2022 
  8. Ukrainian Modified DShK with Buttstock, Picatinny Rail, and Bipod in Ground Role // Архивиран от оригинала на 2022-05-23. Посетен на 2022-05-27.
  9. Defense Industries Organization – INDIVIDUAL COMBAT INDUSTRIES GROUP (ICIG):, архив на оригинала от 27 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131127044615/http://www.diomil.ir/pdf/Section1.pdf, посетен на 27 ноември 2013 
  10. а б в г д е ж Weapon, архив на оригинала от 27 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131127044615/http://weaponsystems.net/weapon.php?weapon=BB03%20-%20DShK, посетен на 27 ноември 2013 
  11. www.smallarmssurvey.org // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2017-04-01.
  12. www.mindexcenter.ir, архив на оригинала от 26 ноември 2015, https://web.archive.org/web/20151126000753/http://www.mindexcenter.ir/product/doshka-127mm-machine-gun, посетен на 1 април 2017 
  13. а б в г Miller, David. The Illustrated Directory of 20th Century Guns. London, Salamander Books Ltd., 2001. ISBN 9781840652451.
  14. Pakistan Ordnance Factories
  15. полковник А. Филинов, капитан М. Тополь. Военная промышленность Румынии // журнал „Зарубежное военное обозрение“, № 4 (817), 2015. стр.33 – 41
  16. romarm.ro
  17. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе Jane's Infantry Weapons 2009/2010. 35th. Coulsdon, Jane's Information Group, 27 януари 2009. ISBN 9780710628695.
  18. Gander, Terry J.; Hogg, Ian V. Jane’s Infantry Weapons 1995/1996. Jane’s Information Group; 21 edition (May 1995). ISBN 978-0-7106-1241-0.
  19. а б в G3 Defence Magazine August 2010, архив на оригинала от 25 март 2012, https://www.webcitation.org/66QZGFwrw?url=http://en.calameo.com/read/000127853fed679f5ecec, посетен на 1 април 2017 
  20. Освободительная миссия советских вооружённых сил на Балканах / отв. ред. д. ист.н. А. Г. Хорьков. М., „Наука“, 1989. стр.65
  21. Пленники Сахары
  22. В. Марковский, И. Приходченко. Су-17 в бою. М.: Яуза, Эксмо, 2016. – С. 372, 374.
  23. Потери 1987
  24. Батальон Феникс получил вооружение 40-60-х годов // "Корреспондент.NET" от 8 сентября 2014
  25. ВДВ України випробовують нову гвинтівку калібру 12,7 мм // «Військове телебачення України» от 1 октября 2015

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • И. Глотов. Советское стрелковое оружие за 40 лет // „Военный вестник“, № 2, 1958.
  • Федосеев С. ДуШКа калибра 12,7 мм (рус.) // Оружие: журнал. – 2009. – № 02. – С. 12 – 22. – ISSN 1728 – 9203.
  • Федосеев С. ДуШКа калибра 12,7 мм (рус.) // Оружие: журнал. – 2009. – № 03. – С. 1 – 3, 52 – 62. – ISSN 1728 – 9203.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ДШК“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​