Даскио
| Даскио Δάσκιο | |
| — село — | |
  Даскио  Даскио  Даскио | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Камбуница |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 190 души (2021 г.) |
Даскио или Драчкуп или Драчко (на гръцки: Δάσκιο, катаревуса Δάσκιον, Даскион, до 1926 година Δράτσκο, Ντράτσκο, Драцко, Δράτσικο, Драцико, катаревуса Δράτσικον, Драцикон[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 640 m надморска височина високо в западните склонове на планината Камбуница (Камвуния), на 25 km южно от демовия център Бер (Верия), на десния бряг на Бистрица. Обработваемото землище от 2000 декара се напоява.2[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Дратиска (Dratiska), Берска епархия, живеят 500 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Драчкупъ (Дирачко) живеят 330 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драчкуп (Dratchkoup) има 330 гърци.[5]
В 1910 година в Драцико (Δράτσικο) има 550 жители патриаршисти.[6]
Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[7]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[8]
Жителите на селото притежават земята си още от османско време.[2]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Драчко остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 59 мъже и 48 жени. В 1926 година името на селото е сменено на Даскион.[2]
Непосредствено преди Втората световна война част от жителите се изселват в Ново село (Архангелос), където са оземлени.[2]
Жителите произвеждат традиционно пшеница, царевица и тютюн, като се занимават частично и със скотовъдство. Има емиграция към САЩ.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Плолука[9] | Πλωλουκά | Палукия | Παλούκια[10] | местност в Камбуница на ЮЗ от Даскио и на СИ от Полифито (Витивяни)[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 555[2] | 461[2] | 524[2] | 605[2] | 604[2] | 695[2] | 572[2] | 394[2] | 410[2] | 346 | 286 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 10. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
