Дебай
Тази статия е за мерната единица. За учения вижте Петер Дебай.
Дебай (D) е CGS мерна единица[1] за електрически диполен момент. Наречена е в чест на физика Петер Дебай и се определя като 1×10−18 статкулон-сантиметра. В исторически план, единицата е дефинирана като диполния момент, създаден от два заряда с противоположни знаци, но с еднаква големина от 10−10 статкулона, на разстояние от 1 Å един от друг. Това дава удобна мерна единица за молекулен диполен момент.
| 1 D | = 10−18 statC·cm | |
| = 10−10 esu·Å | ||
| = 1⁄299 792 458×10−21 C·m | ||
| ≈ 3,33564×10−30 C·m | ||
| ≈ 1,10048498×1023 qPlP | ||
| ≈ 0,393430307 ea0[2] | ||
| ≈ 0,20819434 eÅ | ||
| ≈ 0,020819434 e·nm | ||
| ≈ 3,1623×10−25 (J·m3)(1/2) |
Обичайните диполни моменти за прости двуатомни молекули са от порядъка на 0 – 11 D. Симетричните хомоатомни образци (например Cl2) имат нулев диполен момент, а силно йонните молекулни образци имат много голям диполен момент (например калиев бромид в газова фаза – 10,5 D[3]).
Единицата дебай все още се използва в атомната физика и химията, тъй като единиците на SI могат да са неудобно големи. Най-малката единица от SI за електричен диполен момент е йоктокулон-метър, което се равнява грубо на 300 000 D.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ CGS units R. Rowlett (University of North Carolina at Chapel Hill).
- ↑ Atomic unit of electric dipole moment, NIST.
- ↑ Physical chemistry 2d Edition (1966) G. M. Barrow. McGraw-Hill.