Девиация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Девиацията е отклонение от някакво правило, закономерност, регламент, концепция или стандарт. В повечето случаи девиациите се възприемат като изключения, нарушения и несъответствия. Като понятие девиацията е близка, но не е идентична на аномалията.[1]

Природни науки[редактиране | редактиране на кода]

Девиацията като понятие във физиката е известна от края на XVIII век. Увеличаването на броя и калибъра на артилерийските оръдия, както и многото железни елементи за закрепване на такелажа, на ветроходните кораби, стават причина за отклонение на магнитната стрелка на компаса от посоката север.[2] През 18011802 г. капитанът от британския флот Майкъл Флиндерс провежда магнитни измервания на борда на кораба „Инвестигейтър“ до бреговете на Австралия. Флиндерс установява отклонения в показанията на компаса до ±4°. Той обяснява тези отклонения не само с измененията в курса на кораба, но и с „наличието на кораба на някакъв магнитен център на привличане, подобен на центъра на тежестта“.[3]

Днес измерванията на магнитното поле и отклоненията в него са основен изследователски метод в геофизиката и планетологията.[2]

Психология[редактиране | редактиране на кода]

Проблемът за девиациите, като отклоняващо се от нормата поведение на човека, е един от основните проблеми в съвременната психология, социология, педагогика, политология и други науки. Девиацията има много форми и типове. С термина „девиантност“ се означава състоянието на субекта на девиацията, а нейното проявление се означава като девиантно поведение.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нефедова, Л.А. Концептуальное поле девиации // Вестник Томского государственного университета (4 (24)). 2001. с. 98–105. (на руски)
  2. а б Гордин, В.М. Очерки по истории геомагнитных измерений. Москва, Российская академия наук. Институт физики Земли им. О.Ю.Шмидта, 2004. с. 162.
  3. Flinders M. Concerning the differences in the magnetic needle on board the Investigator, arising an alteration in the direction of the ship's head // Phil. Trans. Roy. Soc. London. 1805. Part. 11.
  4. Апинян, Григор Валерикович. О понятиях „девиация“, „девиантность“, „девиантное поведение“ // 118. Известия РГПУ им. А.И. Герцена, 2009. с. 119–123. (на руски)