Дезоксиаденозин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дезоксиаденозинът (озн. dA или dAdo) е дезоксирибонуклеотид. Той е получен от монозахарида дезоксирибоза свързана нуклеотидната база аденин посредством гликозидна връзка. Дезоксиаденозинът е един от четирите мономера, изграждащи ДНК. В полинуклеотидната верига се отбелязва с А.

Деоксиаденозин е ДНК нуклеозид А, който се сдвоява с дезокситимидин (Т) в двуверижна ДНК.

При липса на аденозин дезаминаза (ADA) тя се натрупва в Т лимфоцитите и убива тези клетки, което води до генетично разстройство, известно като аденозин деаминаза – тежко комбинирано заболяване на имунодефицита (ADA-SCID).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Griffiths, Anthony J. F. Introduction to Genetic Analysis (10th ed.). Ню Йорк, W . H. Freeman and Company. ISBN ISBN 978-1-4641-0661-3.