Дейвид Бекъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дейвид Бекъм
Лична информация
ПрякорБекс
Спайсбой
Роден
Дейвид Робърт Джоузеф Бекъм
2 май 1975 г. (48 г.)
Ръст183 см
ПостПолузащитник
Юношески отбори
1991 – 1993 Манчестър Юнайтед
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1992 – 2003
1994 – 1995
2003 – 2007
2007 – 2012
2009 – 2010
2012 – 2013
Общо:
Манчестър Юнайтед
Престън Норт Енд *
Реал Мадрид
ЛА Галакси
Милан *
Пари Сен Жермен
265
5
116
98
29
10
523
(62)
(2)
(13)
(18)
(2)
(0)
(97)
Национален отбор
1996 – 2009 Англия115(17)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Дейвид Бекъм в Общомедия

Дейвид Робърт Джоузеф Бекъм (на английски: David Robert Joseph Beckham) е английски футболист, модел и актьор. Играл е предимно като десен или централен полузащитник. Бекъм е прекарал по-голямата част от кариерата си като футболист на Манчестър Юнайтед, където добива световна слава, печелил е шест пъти Висшата лига и един път Шампионската лига. Дейвид е играл също и за Реал Мадрид, ЛА Галакси, Милан и ПСЖ. Известен е с прецизните си пасове, центрирания и изпълнения на преки свободни удари. Бекъм е бивш капитан на английския национален отбор по футбол, за който има записани 115 мача и 17 гола и е участвал на три Световни първенства – през 1998, 2002 и 2006 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

На 11-годишна възраст печели награда за млад талант, връчена му от сър Боби Чарлтън. Дейвид прекарва незабравима ваканция в Барселона, където по това време се състезават редица английски футболисти под ръководството на Тери Винейбълс.

Манчестър Юнайтед[редактиране | редактиране на кода]

Между 1991 г. и 2003 г. играе в Манчестър Юнайтед. Привъженик на клуба от дете, Дейвид с радост приема предложението и постъпва в Младежката Академия на клуба. След напускането на Пол Инс, Андрей Канчелскис и Марк Хюз, Бекъм заедно с младите си колеги – Пол Скоулс, Братята Невил, Райън Гигс и Ники Бът се налагат в първия отбор. С тяхното име се свързват и най-големите успехи на клуба. Името му става известно за широката публика, след брилянтния му гол от близо 60 м срещу ФК Уимбълдън през 1996 г. През същата година Дейвид Бекъм дебютира за националния отбор на Англия и бива избран за най-добър млад играч в местното първенство. Най-големите му успехи с екипа на „червените дяволи“ обаче тепърва предстоят. В знаменития сезон 1998/99 Манчестър Юнайтед печели по изключителен начин требъл, а участието на „Спайс Бой“ е от голяма важност за успеха.

Изключителните му пасове и изпъления от пряк свободен удар се превръщат в негова запазена марка, а от тях подаванията му най-много се възползват нападателната двойка Дуайт Йорк и Анди Коул. В последния ден от сезона Бекъм бележи гол от ъгъла на наказателното поле, за 1:1 срещу Тотнъм Хотспър, впоследствие Юнайтед печели с 2:1, с което и титлата. Дейвид бележи и по-рано в полуфилната среща от турнира за ФА Къп с Арсенал.

На „Вила Парк“ в Бирмингам Дейвид се разписва след красив прехвърлящ удар от около 25 м. Юнайтед отива на финал след гол на Райън Гигс в продълженията.

Най-запомнящ се от всички успехи, през знаменития сезон е финалът в Барселона срещу Байерн Мюнхен. След 90 минути игра „баварците“ водят с 1:0, а „червените дяволи“ не приличат на себе си. С два гола в продълженията обаче, Юнайтед печели в един от най-великите финали за всички времена. И двата гола идват след центрирания от корнер на Бекъм.

Бекъм и Зинедин Зидан

На 24 години Дейвид Бекъм вече е спечелил почти всичко във футбола, прибавяйки към колекцията си и Световната Суперкупа, през декември. В края на календарната година се разминава на косъм с двете най-престижни индивидуални отличия – Златната топка и Наградата за най-добър футболист в света за годината. Остава втори изпреварен от бразилеца Ривалдо. В следващите години Юнайтед става шампион още 3 пъти (1999/00;00/01;02/03), а Бекъм прогресира. Прогресират също така, но в негативен аспект и отношения му с мениджъра на Манчестър Юнайтед – легендарния Сър Алекс Фъргюсън, неодобряващ публичните му изяви извън терена. През 2003 Дейвид е уцелен, макар и по невнимание с футболна обувка от своя мениджър (така самия играч описва инцидента). Юнайтед губи у дома от Арсенал за ФА Къп, а Сър Алекс е на мнение, че голяма вина за головете има именно седмицата на „червените дяволи“. Отношенията между двамата достигат своя апогей през април 2003, когато в решителния мач реванш от Шампионската лига, Дейвид Бекъм е оставен на резервната скамейка. Впоследствие влиза в игра при 2:3 и с два гола спомага за победата на своя отбор, който обаче отпада от турнира.

Реал Мадрид[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2003 г. Бекъм е продаден на Реал Мадрид след като отношенията му с легендарния мениджър Алекс Фъргюсън се влошават. С белия балет той изиграва 4 сезона, но не успява да повтори успехите си с червените дяволи. Суперселекцията на кралския отбор успява да спечели едва един път шампионата на Испания за четирите сезона, които Бекъм прекарва там – през 2007 г.

Лос Анджелис Галакси[редактиране | редактиране на кода]

Дейвид Бекъм преминава през лятото на 2007 г. в тима на Лос Анджелис Галакси от американскатаМейджър Сокър Лига“, като негова основна цел е популяризирането на футбола в САЩ.

Милан[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на сезон 2008/2009 Дейвид Бекъм се присъединява под наем към отбора на Милан. Така след като играе с 3-ма носители на „Златната топка“ в Реал Мадрид (Роналдо, Луиш Фиго, Зинедин Зидан) той прави същото и в Милан (Роналдиньо, Кака, Андрий Шевченко). Дебютира за росонерите на 6 януари 2009 г. в приятелската среща срещу Хамбургер ШФ. Първия си гол в Серия А отбелязва на 25 януари 2009 г. в срещата ФК Болоня – „Милан“ 1 – 4.

ПСЖ[редактиране | редактиране на кода]

На 31 януари 2013 преминава в ПСЖ, където изиграва последния си сезон като професионален футболист. Заплатата на Дейвид през този период отива за благотворителност.[1] Бекъм се оттегля от футбол на 6 май 2013 г., само 3 дни след като помогна на ПСЖ да спечели титлата за пръв път от 1994 г.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. се отказва от капитанската лента на родната си страна. След отказа си не бива повикан повече в националния отбор от новия наставник на „албионците“ Стийв Макларън.

През март 2008 г. Бекъм се завръща в националния отбор на Англия, където изиграва рекордния мач номер 100 с фланелката на националите. А самата кариера на Бекъм в националния отбор е една поредица от възходи и падения, изпъстрена с червени картони, решителни голове и изпитаната гордост от ролята на капитан. Завръщането на Дейвид в националния отбор и края на сезона в САЩ, налагат за втора поредна година, той да се обърне към някои от големите европейски грандове, за да поддържа форма с тях.

Голове на световни първенства[редактиране | редактиране на кода]

Гола на Бекъм срещу Гърция 0000

На световното първенство през 1998 г. отбелязва гол в срещата Англия – Колумбия (2 – 0). На 1/8 финала срещу Аржентина обаче е изгонен за спорен фаул срещу Диего Симеоне, с което си навлича гнева на британските фенове. На световното първенство през 2002 г. изкупва вината си, като отбелязва гол от дузпа в срещата Англия-Аржентина (1 – 0). На световното първенство през 2006 г. отбелязва гол в осминафиналния мач Англия – Еквадор (1 – 0). През 2001 г. получава капитанската лента, от която се отказва през 2006 (наследен е от Джон Тери). След красив гол от пряк свободен удар в 93 мин. срещу Гърция класира Англия за Мондиала през 2002 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за моделката и поп певица Виктория Бекъм, от която има трима сина и една дъщеря – Бруклин, Ромео, Круз и Харпър. Той участва в реклами на Пепси, които се гледат с голям интерес от почитателите му по цял свят.

От момента на пристигането на звездното семейство в Ел Ей, Бекъм се превръщат в основна цел на журналисти и папараци. Неведнъж Дейвид оглавява класацията за най-стилно облечен мъж. Интересно е да се отбележи, че Бекс печели по-голяма част от приходите си благодарение на участието си в реклами, отколкото като футболист в Галакси.

През 2003 г. излиза неговата автобиография „Моята истина“.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Клуб Сезон Шампионат Купа Континентални
турнири
Други
турнири
Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Манчестър Юнайтед 1992 – 93 69 220 39 228 0 0 0 0 1 0
1993 – 94 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
Престън 1994 – 95 5 2 0 0 0 0 5 2
Манчестър Юнайтед 1994 – 95 4 0 5 0 1 1 0 0 10 1
1995 – 96 33 7 5 1 2 0 0 0 40 8
1996 – 97 36 8 2 1 10 2 1 1 49 12
1997 – 98 37 9 4 2 8 0 1 0 50 11
1998 – 99 34 6 8 1 12 2 1 0 55 9
1999 – 2000 31 6 12 2 5 0 48 8
2000 – 01 31 9 2 0 12 0 1 0 46 9
2001 – 02 28 11 1 0 13 5 1 0 43 16
2002 – 03 31 6 8 2 13 3 0 0 52 11
Общо 265 292 36 7 83 15 10 1 394 85
Реал Мадрид 2003 – 04 32 3 4 2 7 1 2 1 45 7
2004 – 05 30 4 0 0 8 0 0 0 38 4
2005 – 06 31 3 3 1 7 1 0 0 41 5
2006 – 07 23 3 2 1 6 0 0 0 31 4
Общо 116 13 9 4 28 2 2 1 155 20
ЛА Галакси 2007 5 0 0 0 2 1 7 1
2008 25 5 0 0 0 0 25 5
Милан 2008 – 09 18 2 0 0 2 0 0 0 20 2
ЛА Галакси 2009 11 2 0 0 4 0 15 2
Милан 2009 – 10 11 0 0 0 2 0 0 0 13 0
Общо 29 2 0 0 4 0 0 0 33 2
ЛА Галакси 2010 7 2 0 0 3 0 10 2
2011 26 2 0 0 4 0 30 2
2012 24 7 0 0 1 1 6 0 31 8
Общо 98 18 0 0 1 1 19 1 118 20
ПСЖ 2012 – 13 10 0 2 0 2 0 0 0 14 0
Общо за кариерата 523 97 47 11 118 18 31 3 719 129

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Англия
Година Мачове Голове
1996 3 0
1997 9 0
1998 8 1
1999 7 0
2000 10 0
2001 10 5
2002 9 3
2003 9 4
2004 12 2
2005 9 1
2006 8 1
2007 5 0
2008 8 0
2009 8 0
Общо 115 17

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Манчестър Юнайтед[редактиране | редактиране на кода]

Реал Мадрид[редактиране | редактиране на кода]

ЛА Галакси[редактиране | редактиране на кода]

  • Купата на МЛС – 2 (2011, 2012)
  • Съпортърс Шийлд – 2 (2010, 2011)

ПСЖ[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Идеален отбор на годината на УЕФА – 2 (2001, 2003)
  • Идеален отбор на Висшата лига – 4 (1997, 1998, 1999, 2000)
  • Футболист на годината на УЕФА – 1 (1999)
  • Полузащитник на годината на УЕФА – 1 (1999)
  • Футболист на годината на Висшата лига – 1 (2003)
  • Футболист на годината на Манчестър Юнайтед – 1 (1997)
  • Футболист на годината на Реал Мадрид – 1 (2006)
  • Млад футболист на Висшата лига – 1 (1997)
  • Идеален отбор на годината на ESM – 1 (1999)
  • Спортна личност на годината на Би Би Си – 1 (2001)
  • ФИФА 100

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за