Дейотар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дейотар
тетрах на толистобоите в Галатия
Роден
120 г. пр.н.е.
Починал
41 г. пр.н.е. (79 г.)

Дейотар (на гръцки: {Δηιόταρος Φιλορώμαιος, Deiotaros Philorhomaios, „Дейотар Римски приятел“, на латински: Deiotarus; * ок. 105 пр.н.е., † 40 пр.н.е.) е тетрах на толистобоите в Галатия в Мала Азия и получава заради важната си роля във войните в Азия от римския сенат кралската титла и владението над Малка Армения през 63 пр.н.е./62 пр.н.е.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Галатия през 1 век пр.н.е.

Той служи първо на римските военачалници Луций Корнелий Сула, Публий Сервилий Вация, Луций Лициний Мурена, Луций Лициний Лукул и Гней Помпеий Магнус във войните в Азия и получава титлата крал на Малка Армения.

Дейотар е във връзка с младия Катон, Помпеий, Гай Юлий Цезар, Марк Лициний Крас, братята Марк Тулий Цицерон и Квинт Тулий Цицерон, Марк Юний Брут.

През гражданската война между Помпей и Цезар той се включва със своята войска (XXII Дейотаров легион, Legio XXII Deiotariana) към Помпей и му помага с шестстотин конници, но се разделя от Помпей след битката при Фарсала и се връща обратно в Галатия, където е нападнат от Фарнак II.

През 47 пр.н.е. Дейотар помага на Гай Юлий Цезар във войната му против Фарнак II. Затова Цезар го помилва, признава кралската му титла и му връща голяма част от териториите. Цезар тогава известно време е в двора на Дейотар в Луцеиум. През 45 пр.н.е. в Рим Цезар, под влиянието на Брогитар и Кастор, зетьовете на Дейотар, обвинява Дейотар, че искал да го убие по време на престоя му в Луцеиум. Цицерон поема защитата му и Цезар се отказва от процес. Дейотар обаче убива от отмъщение родителите на Кастор.

Марк Юний Брут отива при него и го печели за заговора против Цезар. Той изпраща своя военачалник Аминта в Гърция, да помага в битката при Филипи. Дейотар след загубата на заговорниците отива на страната на победителите Октавиан и Марк Антоний, приетт е дружелюбно и остава притежател на всичките си земи.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Дейотар е женен за Стратоника и има конкубина Електра. Той е баща на:

  • Дейотар (II) (Филопатор ?), помага на баща си през 51 пр.н.е. и е убит през 43 пр.н.е.
  • дъщеря, омъжена за Брогитар, тетрах на трокмите, убит 47 пр.н.е.
  • дъщеря, омъжена за Кастор Таркондарий, тетрарх на тектозагите
  • дъщеря, омъжена за Аминта, тетрарх на трокмите, цар на Галатия 37 – 25 пр.н.е.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Цицерон: Rede für König Deiotarus. Hrsg. von Hans-Joachim Glücklich. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1988, ISBN 3-525-71613-3.
  • Дион Касий, xli. 63, xlii. 45, xlvii. 24, 48, xlviii. 33.
  • Altay Coşkun, „Amicitiae und politische Ambitionen im Kontext der causa Deiotariana (45 v. Chr.)“, in: Coşkun, A. (Hg.): Roms auswärtige Freunde in der späten Republik und im frühen Prinzipat, Göttingen 2005, S. 127 – 154.
  • Hans-Joachim Glücklich, Ciceros Rede für König Deiotarus. Interpretation und Unterrichtsvorschläge. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1988, ISBN 3-525-25643-4.
  • Théodore Reinach, Un descendant de Déjotarus, dans Revue celtique, Paris, 1901, tome XXII, p. 1 – 8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]