Джандуя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джандуя
Видшоколад
Произход Италия
регион Пиемонт
Основни съставкикакао, захар и лешници
Джандуя в Общомедия

Джандуя (на италиански: Gianduia, gianduja; на пиемонтски: giandoja), е традиционна торинска шоколадова смес, приготвена от какао и лешници.

Тя се произвежда както в нормален, така и в млечен вариант. Може да съдържа и други ядки като бадеми.[1] Твърда по текстура, Джандуя наподобява обикновен шоколад с изключение на това, че е забележимо по-мека поради наличието на лешниково масло.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Маската Джандуя, която дава името на шоколада.

Създаването на Джандуя се приписва на торинските сладкари през 1806 г.,[3] които заменят част от вече оскъпеното какао с по-евтиния сорт лешник – кръгъл благороден лешник от Ланге. Икономическата блокада, наредена от Наполеон I за продуктите на британската индустрията и нейните колонии, т. нар. Континентална блокада, която е в сила до 1813 г., затруднява намирането на какао.[4]

През 1852 г. майсторът на шоколад Микеле Проше (Michele Prochet) в партньорство с италианската компания – производител на сладкарски изделия Кафарел подобрява сместа, като препича лешниците и ги смила на ситно.[5][6][7] Според предаденото от умел „ход с лъжица“ с тази смес се ражда шоколадовият бонбон джандуйото с характерната му форма на обърната лодка, който ще бъде представен по повод карнавала през 1865 г. от популярната торинска маска Джандуя (оттук и името на сместа) като първият опакован бонбон.[6]

В допълнение към приготвянето на джандуйоти шоколадът Джандуя може да се вкуси и на блокчета, в чаши, като крем за намазване (известен негов вариант е Нутела) и като пълнеж за други сладкарски изделия. През годините всички големи майстори на шоколад от Торино – Де Костер, Домори, Барати и Милано, Кафарел, Гобино, Перниготи, Пейрано, Гуидо Кастаня, Г. Пфатиш, Стрелио, Страта, Венки и Фелети дозират простите съставки в много собствени формули.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Industrial Chocolate Manufacture and Use. John Wiley & Sons.
  2. Pure Dessert: True Flavors, Inspiring Ingredients, and Simple Recipes. Artisan Books. с. 157.
  3. Il Gianduia // Посетен на 6 юни 2022.
  4. Riccioli di cioccolato – Napoleone e la vera storia del gianduiotto // Архивиран от оригинала на 6 дек. 2017. Посетен на 6 юни 2022.
  5. TORINO E IL CIOCCOLATO. UN DOLCE MATRIMONIO D’AMORE. // Посетен на 6 юни 2022.
  6. а б Gianduiotti // Посетен на 6 юни 2022.
  7. Arte del Cioccolato // Посетен на 6 юни 2022.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gianduia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​