Джентиле Белини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джентиле Белини
Gentile Bellini
венециански художник
Автопортрет на Джентиле Белини (1496)
Автопортрет на Джентиле Белини (1496)
Роден
1429
Починал
23 февруари 1507
Националноственецианец
Стилживопис
АкадемияВенецианска школа
Якопо Белини
НаправлениеРенесанс
Портрет
ПовлиянЯкопо Белини
ПовлиялДжовани Белини
Джентиле Белини в Общомедия

Джентиле Белини (на италиански: Gentile Bellini, * ок. 1429, Венеция, Венецианска република, † 23 февруари 1507, пак там) е италиански художник от Венецианската школа.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Мадона с Младенеца, 15 век.

Той е син на Якопо Белини и по-голям брат на Джовани Белини. Негов осиновен брат е Андреа Мантеня. Той е първият художник, който рисува с маслени бои. Кръстен е Джентиле на учителя на баща му Якопо – Джентиле да Фабриано.[1] Учи живопис в ателието на своя баща. Днес често стои в сянката на по-известните членове на семейството си, но в своето време той е смятан за един от най-големите живи художници във Венеция и не страда от липса на внимание и работа.[2]

Портрет насултан Мехмед II, 1480; масло на дърво; Национална галерия, Лондон

Талантът си като портретист той разкрива още в ранна възраст. Джентиле е почитан преживе като художник във Венеция. Неговият талант е високо оценен от император Фридрих III. През 1479 г. е изпратен от Венецианското правителство в Константинопол при султан Мехмед II, който иска да му изпратят най-добрия портретист.

Заедно с Лазаро Бастиани, Виторе Карпачо, Джовани ди Николо Мансуети и Бенедето Рускони Джентиле е един от художниците наети да рисуват на 10-те живописни цикли по темата, известна като „Чудесата на реликвата на Светия кръст“.

Художникът е известен с портретите си на венециански дожове и с големите сюжетни платна. Голяма част от творбите му са унищожени по време на пожара в Двореца на дожите (Венеция) през 1579 г.

Джентиле рисува портрет на кралицата на Кипър Катерина Корнаро. Това е вторият ѝ известен портрет, който сега се съхранява в Музея за изящни изкуства (Будапеща).

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Italian Culture and History // Boglewood.com.
  2. Михаил Алпатов – История на изкуството, т.3, издателство Български художник. София 1975 година

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]