Джигурово
| Джигурово | |
  Джигурово  Джигурово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 701 души[1] (15 март 2024 г.) 52,5 души/km² |
| Землище | 13 365 km² |
| Надм. височина | 367 m |
| Пощ. код | 2812 |
| Тел. код | 0746 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 20780 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
| Кметство – кмет | Александър Мицев (ВМРО-БНД) |
Джигу̀рово е село в Югозападна България в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Джигурово е на 5 километра югоизточно от град Сандански в полите на Пирин, на левия бряг на Бождовска река. Самото село и околността му са типичен лозарски район, произвеждащ качествени вина. От селото се открива красива гледка към Мелнишките пясъчни пирамиди и Струмската долина с вулканичното възвишение Кожух. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите, което обуславя сухо и горещо лято и мека и влажна зима, поради което в региона успешно виреят някои представители на средиземноморската флора като: смокини, нар, киви, маслинови дръвчета, дафинов лист и др.
Землището на селото има площ 13,365 km². То граничи със землищата на Белевехчево и Дебрене на северозапад, на Малки Цалим, Бождово и Любовка на североизток, на Ладарево и Ласкарево на югоизток и на Склаве и Лешница на югозапад.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Една от легендите за името на селото гласи че във времената на османското владичество, в селото е живял османски богаташ на име Джигур-бей, който е имал земя с доста развито стопанство поради което селото е било по-заможно от съседните села. Според друго предание селото е наречено на основателя му Хаджи Гюро.[3]
Под имената Зигурова и Жигурова селото се споменава в османски данъчни дефтери от 1611 – 1617 година.[3] През XIX век селото е със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Джигурово (Djigourovo) е посочено като село със 122 домакинства с 300 жители мюсюлмани и 60 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Джигурово, до левия бряг от един приток на Бистрица. От Мелник до Джигурово има 2 1/4 часа. Сградено е над едно ридище над реката. Този рид е успореден с двата, над които са сградени Поленица и Беливещево. Поминуват със земледелие и лозарство; сеят тютюн. 90 къщи, между които 36 българе.[5] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Джигурево живеят 565 души, от които 145 българи-християни, 300 турци и 120 власи.[6]
В началото на XX век християнското население на село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Джигурово (Djigourovo) има 176 българи екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Джигурово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Население[редактиране | редактиране на кода]
По данни на ГРАО населението на селото е 701 души[1] (15 март 2024). Преброяването от 2011 година регистрира 715 жители.[9] Сред 339-те от тях, отговорили на въпроса за етническата си принадлежност, 87% се определят като българи, а 12% като турци.[10]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В центъра на селото има площад с вековен чинар с уникална форма на стеблото[11].
Тази му форма образува огромна кухина, за която местните жители казват, че някога в нея е била приспособена пещ за печене на хляб. Може би е на няколкостотин години, но това не е установено от никого. От мястото, където се намира селото, се открива изключително живописна гледка в няколко посоки. Край селото минава малка рекичка, слизаща от Пирин планина, приток на река Струма. Освен това околността се слави с изключително красива природа. В околността на селото има и няколко микро язовира, които са били част от голяма напоителна система в близкото минало.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б www.grao.bg
- ↑ geonames.cadastre.bg
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 269.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 26.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ Снимка на ствола на чинара
