Джиду Кришнамурти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джиду Кришнамурти
జిడ్డు కృష్ణమూర్తి
индийски философ

Роден
около 12 май 1895 г.
Починал

РелигияНерелигиозност
Националност Индия
Учил вУниверситет Париж-IV: Пари-Сорбон
Философия
РегионИндийска философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаТеософия
Семейство
Съпруганяма

Уебсайтwww.jkrishnamurti.org
Джиду Кришнамурти в Общомедия

Джиду Кришнамурти (на телугу: జిడ్డు కృష్ణమూర్తి) е индийски философ и общественик.

Кришнамурти е роден в Южна Индия през 1895 г. в бедно семейство на брамин и напуска тялото си в Съединените щати през 1986 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 май 1895 година в Маданапале, Южна Индия, в бедно семейство на брамин. Като дете среща известния окултист и теософ Чарлс Ледбитър в земите на Теософското дружество в Адяр, Ченай, Индия. Ледбитър заявява, че ясновидски усеща „най-силната аура, която е виждал, без частица егоизъм“, вследствие на което попечителството му е поето от Ани Безант. Двамата окултисти, ръководили Теософското общество по онова време, обявяват Кришнамурти за носител на духа на Световен учител, за който се говори в трудовете на Елена Блаватска, и основават организация (Орден на Звездата), която да разпространява тази идея.

В годините от 1922 до 1929 Кришнамурти променя вижданията си. Теософската реторика започва силно да отстъпва в речите му, като накрая съвсем изчезва. На летен лагер на „Ордена на Звездата“ на 2 август 1929 г. в Оммен, Нидерландия, Кришнамурти разпуска ордена. Заявява: „В момента, в който последвате някого, Вие преставате да следвате истината“ и още: „Вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността“.

След това негово действие известни теософи се обръщат срещу него, включително Ледбитър, който заявява: „Видението е било погрешно“. Впоследствие Кришнамурти се разграничава от всички дейности и вярвания на Теософското общество. Прекарва остатъка от живота си, говорейки за природата на вярата, истината, скръбта, съдбата, свободата, смъртта и стремежа към духовно изпълнен живот. Не приема нито последователи, нито поклонници, вярвайки, че връзката гуру-адепт окуражава зависимостта и експлоатацията.

В по-късната част от живота си той пътува главно между школите, основани от него в Индия, Великобритания и САЩ – школи, които дават знание за пълното разбиране на човека и изкуството на житието. През 1984 г. Кришнамурти е удостоен от ООН с Медала за мир.

Умира на 17 февруари 1986 година в дома си в Охай, Калифорния, САЩ, на 90-годишна възраст.

Кришнамурти на български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Медитация и осъзнаване“
  • „Първата и последната свобода“
  • „Mислете за тези неща“
  • „Oбразованието и смисълът на живота“
  • „Свобода от познатото“
  • „Книга на живота. Всекидневни медитации с Кришнамурти“
  • „Какво правиш с твоя живот?“
  • „Да сложим край на времето“
  • „Tринайсет диалога между Дж. Кришнамурти и Дейвид Бом“
  • „Любов, секс, целомъдрие. Огледало на взаимоотношенията“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за