Джовани Лоренцо Бернини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джовани Лоренцо Бернини
Gian Lorenzo Bernini
италиански скулптор и архитект

Роден
Починал
28 ноември 1680 г. (81 г.)
ПогребанСанта Мария Маджоре, Рим, Италия

Религиякатолицизъм
Националност Италия
Семейство
БащаПиетро Бернини[1]
Джовани Лоренцо Бернини в Общомедия

Джовани Лоренцо Бернини (на италиански: Gian Lorenzo Bernini), известен също и като Джан Лоренцо Бернини, е италиански скулптор и архитект от бароковия период.

Най-голямата колекция от негови скулптури се намира в Галерия Боргезе в Рим.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 декември 1598 година в Неапол, Италия, в семейството на скулптора Пиетро Бернини (родом от Флоренция). На 7-годишна възраст придружава баща си до Рим, където Пиетро Бернини работи по няколко големи проекта. Тук неговите умения скоро са забелязани от художника Анибале Карачи (на италиански: Annibale Carracci) и от папа Павел V. Покровител на Бернини става кардинал Шипионе Боргезе, племенник на папата. Неговите първи творби са вдъхновени от античните елински скулптори. Под покровителството на богатия и влиятелен кардинал Боргезе, Бернини създава редица забележителни творби. Между неговите ранни творби са скулптурите "Амалфия с младенеца Зевс и младия сатир" и няколко алегорични бюста, като "Проклета душа" и "Блажена душа". На 22 години създава бюста на папа Павел V (намиращ се в музей Гети). Репутацията му се утвърждава окончателно със създаването на четири скулптури, намиращи се в музей Боргезе в Рим: „Еней, Анхиз и Асканий“ (1619), „Похищението на Прозерпина“ (1621–1622), „Аполон и Дафне“ (1622–1625) и „Давид“ (1623–1624).

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Когато Александър VII става папа, започва амбициозна програма за превръщането на Рим в световна столица чрез систематично, решително и скъпо преустройство на града. Той поръчва широкомащабни архитектурни изменения на града, като се съединяват стари и нови улици и сгради. По това време Бернини се съсредоточава в проектирането на сгради. Сред произведенията му през този период особено важно е мястото на площад Свети Петър. Той построява две масивни полукръгли колонади, всеки ред от които се състои от четири бели колони. Като резултат се оформя арена с овална форма, на която гражданите, гостите на града и поклониците често стават свидетели на появяването на папата. Тези колонади приличат на две ръце, които символически обхващат публиката. Бернини умира на 28 ноември 1680 година в Рим на 81-годишна възраст. Погребан е в базиликата Санта Мария Маджоре.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

В края на 30 години на 17-ти век Бернини има роман с заможна дама Констанца, съпруга на неговия помощник Матео Бонучели. Бернини извайва мраморен бюст на своята избраница, който в момента се намира в музея "Барджело" във Флоренция. По-късно тя има връзка с по-малкия брат на Бернини, който е негов най-близък помощник в работилницата. Когато Бернини разбира за това, преследва брат си по улиците не Рим, за да го убие и също така изпраща слугата си да нареже лицето на Констанца. Слугата е затворен, както и Констанца за изневяра. Бернини се жени през май 1639 г. на 41 години за 22-годишната римлянка Катерина Тецио. Имат 11 деца включително Доменико Бернини, който става първият биограф на своя баща.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Видни сгради от Бернини:

Скулптура[редактиране | редактиране на кода]

Открадването на Прозерпина (1621–1622)
Аполон и Дафне (1622–1625)
Бюст на Медуза
Свети Лонгин, Свети Петър (Рим)
Фонтанът на четирите реки, Рим

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.wissen-digital.de // (на немски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]