Джовани Монтекорвино
| Джовани Монтекорвино Giovanni da Montecorvino | |
| италиански монах и изследовател | |
| Роден |
1246 г.
|
|---|---|
| Починал | 1328 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Националност |  Италия |
Джовани Монтекорвино (на италиански: Giovanni da Montecorvino) е италиански францискански монах, пътешественик-изследовател, първи архиепископ на Пекин.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1246 година в Монтекорвино Ровела, Италия.
Мисионерска дейност (1272 – 1328)[редактиране | редактиране на кода]
През 1272 г. е изпратен от император Михаил VIII Палеолог при папа Григорий X за преговори за обединяване на източноправославната и католическата църква. От 1272 до 1289 г. по поръчение на папата провежда мисионерска дейност в Близкия изток, главно в Персия.
През 1289 г. папа Николай IV снабдява Джовани с писма до великия монголски хан, арменския цар и патриарха на яковитите, като му заповядва да пътува на изток до Китай, където по това време се намира Марко Поло. Същата година Джовани пристига в иранския град Тебриз, където по това време там има францисканска мисия. След две години от Ормуз се отправя по море за Индия и пребивава в района на Мадрас повече от година сред местните християни, почитащи апостол Тома. От там изпраща писма-отчети, написани през декември 1292 г., които стават първите източници за западното индийско крайбрежие. В тях той прави много добро описание на Южна Индия, бита на нейното население, търговията и мореплаването в условията на мусонния климат. През 1293 г. по море се добира до Китай и прекарва там около 35 години.
При пристигането си в Китай установява, че Кубилай хан току-що е починал и на престола се е възкачил Тимур. Независимо от противодействието на пекинските християни-несторианци той развива бурна мисионерска дейност. През 1299 г. построява първата католическа църква в Китай, а след още шест години още една, срещу императорския дворец. Джовани отлично научава китайски език, превежда на него Новия Завет и Псалтира, откупува от робство 150 момчета, научава ги на гръцки и латински, посвещава ги в католицизма и ги назначава за служители в двете църкви.
Папа Климент V е много доволен от успехите му в Китай и през 1307 г. му изпраща в помощ седем францискански епископи със задачата да му присъдят архиепископски сан. До Китай се добират само трима, а след това през 1312 г. от Рим тръгват още трима. След смъртта му през 1328 г. католическата църква съхранява своето присъствие в Китай още 40 години, до въстанието на Червените забрадки.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.: Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 236. Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Джованни Монтекорвино“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |