Джордж Хуберт Уилкинс
| Джордж Хуберт Уилкинс George Hubert Wilkins | |
| австралийски изследовател | |
 Сър Джордж Х. Уилкинс (1931) | |
| Роден |
31 октомври 1888 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 ноември 1958 г.
|
| Националност |  САЩ |
| Научна дейност | |
| Работил в | Охайски държавен университет |
| Джордж Хуберт Уилкинс в Общомедия | |
Сър Джордж Хуберт Уилкинс (на английски: George Hubert Wilkins) е австралийски полярен изследовател, географ, орнитолог, войник, пилот и фотограф.
Ранни години (1888 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 31 октомври 1888 година в планината Маунт Браян (на 177 км северно от Аделаида), Южна Австралия, най-малкият от 13-те деца на фермер отглеждащ овце. Още като юноша заминава за Аделаида, където учи за инженер-електротехник в индустриалното училище в града и същевременно работи в подвижно кино като оператор. Заминава за Англия и става един от първите фотографи правещи снимки от въздуха. През 1912 – 1913 година по време на Балканските войни е фотограф-хроникьор за английски вестник.
Експедиционна дейност (1913 – 1938)[редактиране | редактиране на кода]
От 1913 до 1917 година участва като фотограф в Канадската арктическа експедиция на Вилялмур Стефансон.
От 1917 до 1919 година участва като доброволец в Австралийския експедиционен корпус и воюва на френския фронт по време на Първата световна война.
През 1920 – 1921 и 1921 – 1923 година участва в антарктическите експедиции на Ърнест Шакълтън.
През 1923 – 1925 година възглавява британска експедиция спонсорирана от Британския музей, която изследва Северна Австралия и близките острови.
През 1927 година извършва полети над Централна Арктика, а през 1928 със самолет, който самостоятелно пилотира, прелетява от Аляска до Шпицберген, като разстоянието от 2000 мили е изминато за 20 часа и 30 мин., което е върхово постижение за тези времена. За своите достижения през юни 1928 на Уилкинс му е присъдено рицарско звание. В края на същата година възглавява експедиция в Антарктида и става първият човек използвал самолет на седмия континент.
В началото на ноември 1928 организира база на остров Десепшън и на 20 декември 1928 извършва първия полет над Антарктида като достига до . По време на полета изследва п-ов Земя Греъм, в т.ч. огромния шелфов ледник Ларсен и вътрешното плато (височина 1500 – 1800 м) и открива част от източния бряг, в т.ч. остров Хърст (). На 10 януари 1929 извършва нов полет по същия маршрут, след което експедицията се завръща в родината си.
През лятото (декември-март) на 1929 – 1930 на английския океанографски кораб „Уилям Скорсби“ изследва море Белингсхаузен и на 29 декември 1929 когато корабът се намира на 68° ю.ш. и 75° з.д. с хидросамолет извършва полет над Западна Антарктида и открива, че „Земя Шарко“ не е част от континента, а неголям остров.
През 1931 година извършва околосветски полет с дирижабъла „Граф Цепелин“ и същата година с подводницата „Наутилус“ прави неуспешен опит за достигане на Северния полюс, като достига до 81º 59` с.ш. под ледовете на Арктика.
От 1933 до 1939 година участва в четири експедиции на Линкълн Елсуърт в Антарктида – 1933 – 1934, 1934 – 1935, 1935 – 1936 и 1939 – 1939.
През 1937 – 1938 година взима участие в търсенете на изчезналия съветски летец Сигизмунд Леваневски в Централна Арктика.
Следващи години (1938 – 1958)[редактиране | редактиране на кода]
След последната си експедиция в Антарктида Уилкинсън се установява в САЩ. Една година преди смъртта си посещава за девети път Антарктида по време на Международната геофизическа година 1957 – 1958.
Умира на 31 ноември 1958 година във Фрамингам, Масачузетс, на 70-годишна възраст. След смъртта му по негово собствено желание тялото му е кремирано и прахта му е разпръсната над Северния полюс.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- бряг Уилкинс (), в Антарктика, Антарктически п-ов;
- залив Уилкинс (), на западното крайбрежие на остров Банкс, в Канадския Арктичен архипелаг;
- планина Уилкинс (), в Антарктика, Антарктически п-ов;
- проток Уилкинс (), в Канадския Арктичен архипелаг, между островите Борден на север и Маккензи Кинг на юг;
- шелфов ледник Уилкинс (), в Антарктика, между остров Земя Александър I и островите Шарко и Латади. на запад.
От 2007 г. името на Уилкинс носи летище в австралийската част на Антарктида – едно от няколкото на континента, имащо писта от лед и можещо да приема граждански пасажерски полети.
Съчинения[редактиране | редактиране на кода]
- „Flying the Arctic“ (1928);
- „Undiscovered Australia“ (1928);
- „The Wilkins-Hearst Antarctic Expedition 1928 – 1929“, The Geogr. Review, (1929);
- „Further Antarctic Explorations“, The Geogr. Review, 1930;
- „Under the North Pole“ (1931)
- „Thoughts through space“ (1942).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 486 – 487.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 405.
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 217, 244, 251.
- Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963, стр. 129 – 131.
- Картография. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 110 – 112. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
|
