Джоузеф Лоутън Колинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джоузеф Лоутън Колинс
американски генерал
Генерал Лоутън Колинс
Генерал Лоутън Колинс

Звание Генерал
Години на служба1917 – 1956 г.
Служи на САЩ
Род войскиармия на САЩ
Командвания3-ти батальон – 22-ра пехота,
25-а пехотна дивизия,
VII. Корпус,
Началник на Генералния щаб на армията на САЩ
Битки/войниВтора световна война
Наградигодини на служба (медал)
Сребърна звезда
Легион за заслуги
Бронзова звезда
ОбразованиеВоенна академия на Съединените щати

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
ПогребанНационално гробище Арлингтън, САЩ
Джоузеф Лоутън Колинс в Общомедия

Джоузеф „Светкавицата Джо“ Лоутън Колинс (на английски: Joseph „Lightning Joe“ Lawton Collins; 1896 – 1987) е генерал от армията на Съединените американски щати. През Втората световна война, той служи и на Тихоокеанския и на Европейския военен театър. Големия му брат Джеймс Колинс Лоутън също е в армията като генерал-майор. Племенникът му Майкъл Колинс ще стане известен като командир на пилотирания модул на мисията Аполо 11 през 1969 г. и човекът, първи видял първите хора, стъпили на Луната. Той също се пенсионира като генерал-майор, но за разлика от чичо си той е бил във военновъздушните сили на САЩ.

Колинс е началник на генералния щаб на армията на САЩ през Корейската война.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Колинс е роден в Ню Орлиънс, Луизиана на 1 май 1896 г. Завършва Военната академия на САЩ през 1917 г. и е повишен в чин младши лейтенант, а по-късно е зачислен към 22-ри пехотен полк. През април на същата година Колинс е повишен в чин старши лейтенант а през май временно като капитан. Той посещава пехотната школа на армията във Форт Сил и служи с полка си на различни места от 1917 до 1919 г.

Колинс е повишен окончателно в капитан през юни 1918 г. и временно като майор. През септември същата година той става командир на 3-ти батальон, 22-ра пехотен полк във Франция, а през 1919 г. и като помощник-началник на щаб, Г-3 на американските сили в Германия от 1920 до 1921 г.

Напредък[редактиране | редактиране на кода]

Генерал Колинс се жени за Гладис Естерброк през 1921. Година по-рано той отново е върнат в чин капитан, служи и като инструктор в отдел химия в Уест Пойнт от 1921 до 1925 г. Завършва курса си в пехотната школа Форт Бенинг през 1926 г. и артилерийски курс за напреднали във Форт Сил на следващата година

Той е инструктор по обучение с оръжие и тактика в пехотното училище във Форт Бенинг от 1927 до 1931 г. През август следващата година е повишен в чин майор, а по-късно отговаря за организационните задачи в 23-та бригада, Манила и адютант към щаба, Г-2 на Филипинските дивизия от 1933 до 1934 г.

Завършва Индустриалния колеж на въоръжените сили през 1937 г. и Военния колеж на Съединените американски щати на следващата година. По-късно става инструктор в Военния колеж от 1938 – 1940 г.

Той е повишен в подполковник през юни 1940 г. и става началник-щаб на VII. Корпус от 1941 г.

Командвания като висш офицер[редактиране | редактиране на кода]

Омар Брадли и Колинс в Шербур през юни 1944

Колинс е повишен временно в полковник на същата тази 1941 г. По-късно през февруари 1942 г. е повишен в бригаден генерал. През май пак тази година отново го повишават но този път в генерал-майор. Генералът е началник-щаб на Хавайския отдел от 1941 до 1942 г. и командващ на 25-а пехотна дивизия „Тропична мълния“ на Оаху, в операциите срещу Япония в Гуадалканал от 1942 до 1943 г. и на Битка за Нова Джорджия от юли до октомври 1943 г.

Прехвърлен в Европа той командва VII. Корпус при Десант в Нормандия и западно-европейските кампании, довели до капитулирането на немците от 1944 до 1945 г. VII. Корпус е най-известен с водещата си роля, която изиграва в Операция Кобра.

Колинс е повишен в генерал-лейтенант през април и в бригаден генерал през юни 1945 г. Заместник-командир и началник-щаба на армията на сухопътните сили от август до декември 1945 г. Той е директор по информацията (по-късно началник на обществената информация) на армията от 1945 до 1947 г. и заместник началник-щаб на армията на САЩ от 1947 до 1949 г.

Колинс е началник-щаб на армията на САЩ от 16 август 1949 до 15 август 1953 г. Като такъв той е бил старши офицер на армията през цялата Корейската война.

Той е представител на Военния комитет на Съединените американски щати в постоянната група на НАТО от 1953 до 1954 г. Колинс е и представител на САЩ в Виетнам с ранг посланик от 1954 до 1955 г. Пенсионира се през март 1956 г.

Джоузеф Лоутън Колинс умира в Вашингтон, окръг Колумбия на 12 септември 1987 г. Погребан е в Националното гробище Арлингтън.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Joseph Lawton Collins (1969). War in peacetime: the history and lessons of Korea.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата J. Lawton Collins в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Няма Заместник началник-щаб на армията на САЩ
(1947 – 1949)
Генерал
Вейд Х. Хейслип
Генерал
Омар Брадли
Началник-щаб на армията на САЩ
(1949 – 1953)
Генерал
Матю Риджлей