Димитър Страшимиров
| Димитър Страшимиров | |
| български историк, педагог, писател и обществен деятел | |
 | |
| Роден |
20 декември 1868 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Бернски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Политика | |
| Депутат | |
| V ВНС XV ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Антон Страшимиров Тодор Страшимиров |
| Димитър Страшимиров в Общомедия | |
Димитър Тодоров Страшимиров е български историк на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деятел.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в големия български род Страшимирови в семейството на зидаря, преселник от Баня, Разложко, Тодор Страшимиров, на 20 декември 1868 г. във Варна. Брат на писателя Антон Страшимиров и левия политик Тодор Страшимиров. Завършва гимназия във Велико Търново (1886), следва литература и история в Берн и завършва с докторат по литературни науки в Берн (1893). През учебната 1894/1895 година е директор на Сярското българско четирикласно училище.[1]
Активен деец е на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация, като до декември 1902 година е председател на настоятелството.[2]
В 1911 година е избран за депутат в V велико народно събрание,[3] а по-късно същата година и в XV обикновено народно събрание.[4]
За периода 1927 – 1929 година е директор на Народния театър, а през 1930 – 1935 г. заместник-директор на Народната библиотека. Редактор е на сп. „Съвременник“ (1889 – 1890).
Публицист, автор на голям брой студии и статии, публикувани в „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Искра“ и др. Сред по-важните му изследвания са „История на Априлското въстание“ в три тома (1907), „Любен Каравелов“ (1925), „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929). Автор е на стихосбирката „Южни сонети“ (1894), на романа „Сред мрака“ (1912), на драмата „Врази“ (1912).
Умира в София на 2 март 1939 г.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Димитър Страшимиров е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).
Трудове на Димитър Страшимиров[редактиране | редактиране на кода]
- Страшимиров, Д. Христо Ботев като поет и журналист. Пловдив, 1897
- Страшимиров, Д. Чепино. 1897
- Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. Т. I. Предистория. Пловдив, 1907
- Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. Т. II. Приготовления. Пловдив, 1907
- Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. Т. III. Въстание и пепелища. Пловдив, 1907
- Страшимиров, Д. Васил Левски. Живот, дела, извори (1929), преизд. 2012 от изд. Изток-Запад.
- Архив на Възражданието; Том I; Документи по политическото възраждание, София, 1908
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 34.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 292.
- ↑ Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.
|
