Дипоро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дипоро
Δίπορο
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина630 m
Население85 души (2011 г.)
Пощенски код511 00

Дипоро или Холенища (на гръцки: Δίπορο, катаревуса: Δίπορον, Дипорон, до 1927 година: Χωλένιστα, Холенища[1]) е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония. Дипоро има население от 119 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 35 km югоизточно от град Гревена, от лявата (северната) страна на река Бистрица.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В селото е разположена църквата „Свети Николай“, която е от XVI век.[3]

В края на ХІХ век Холенища е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Холенища живеят 196 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Холенища е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 35 къщи.[5]

Според гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Χωλένιστα има 255 гърци християни.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Холенища (Holenichta) има 175 гърци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гурунаки влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селото е сменено на Дипорон.[8]

Централната селска църква е „Свети Николай“. На 1,5 километра северозападно от селото е параклисът „Света Марина“[9]

Населението произвежда жито, тютюн, овошки и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 180[2][10] 165[2] 168[2] 189[2] 197[2] 274[2] 228[2] 185[2] 139[2] 119 85

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 134. (на македонска литературна норма)
  3. Δρόσου, Κωνσταντία. Ναός Αγίου Νικολάου Διπόρου // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  8. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 133. (на македонска литературна норма)
  9. Официален сайт на бившия дем Вендзи, архив на оригинала от 17 май 2014, https://web.archive.org/web/20140517153103/http://www.dimosbentziou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=10&Itemid=17, посетен на 13 юни 2010 
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012