Доспей
| Доспей | |
 Църквата „Свети Петър и Павел“ | |
  Доспей  Доспей | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 604 души[1] (15 март 2024 г.) 19 души/km² |
| Землище | 31,896 km² |
| Надм. височина | 969 m |
| Пощ. код | 2012 |
| Тел. код | 0722 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 23039 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Самоков Ангел Джоргов (ГЕРБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Доспей Николай Гешев (ГЕРБ) |
| Доспей в Общомедия | |
Доспѐй е село в Западна България, община Самоков, Софийска област.
Отстои на около 3 – 4 км югозападно от град Самоков.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположение[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в подножието на Шишманов рид от северния дял на Рила (Лакатишка Рила).
Надморската височина при църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в селото е около 990 м.
Водни течения[редактиране | редактиране на кода]
През Доспей протича водещата началото си от многобройните извори северно от местността Букова усойка и връх Вировете малка река Пърчов дол (наричана и Доспейска река), десен приток на река Палакария, в която се влива при село Райово [2].
Население[редактиране | редактиране на кода]
- 1934 г. – 1124 жители
- 1946 г. – 1265 жители
- 1956 г. – 1268 жители
- 1975 г. – 1226 жители
- 1992 г. – 863 жители
- 2001 г. – 758 жители
- 2008 г. – 642 жители
- 2009 г. – 634 жители
- 2010 г. – 616 жители
- 2011 г. – 621 жители
История[редактиране | редактиране на кода]
Данните за историята на село Доспей изхождат предимно от предания [3].
Давност[редактиране | редактиране на кода]
Село Доспей е едно от най-старите селища в Самоковско. Още след Освобождението стари хора са разказвали, а местният учител и краевед[4] Христо Марков е записал и публикувал, че селото е с хиляда години по-старо от Самоков. През 1936 г. Христо Марков публикува „Принос към историята на село Доспей“, където разказва случай, че в началото на 19 век при копаенето основите на къща майсторите изкопали гърнета, помислили, че в тях има скрито имане[5] и ги счупили. Оказало се, че в тях имало пепел – гърнетата били урни, характерни за погребалните обичаи на древните траки.
Археологическите разкопки в околностите на Доспей разкриват останки от антично и късноантично селище, както и на средновековни строежи. Местността е известна като Шишманово кале и има съществено място в историята на град Самоков.
Името[редактиране | редактиране на кода]
За произхода на името на село Доспей няма единно становище – той е предмет на предположения и спорове.
Според преданието, някога селото се казвало Влайчево. Влайчо (владетелят) имал и самоко̀в. Неговият самоко̀в дал основата на град Са̀моков. Легендата разказва, че името „Влайчево“ е сменено с „Доспей“, защото Досьо, един от тримата братя – Досьо, Продан и Мальо, се потурчил и станал бей (пей). Продан бил убит, а Мальо загинал в битка, в защита на Рилския манастир и в негова памет днес един от рилските върхове носи името му – Мальовица.
Ако се приеме за достоверна легендата в частта за името на селото, то би трябвало да си остане Дозбей – според фонетичните особености на говора.
Христо Марков приема, че името идва от съществителното „доспехи“, но има и по-приемливо допускане, че името идва от старобългарския глагол „доспети“ – доспеион, доспеиши, със значение успѐ, достигна, стигна, смогна. Ако селото носеше името от Досьо, станал „бей“, едва ли самите турци щяха да предпочитат да го записват като село Доспи[6]
Учителят Христо Семерджиев нарича в книгата си „Самоков и околността му“, издадена в София през 1913 г., Шишмановото кале „крепостта Доспат“, откъдето идва и друго предположение – че името на селото е дошло от названието „Доспат“.
Има и вероятност характерното име на селото да произлиза от гръцкото „деспот“ или от „деспойна“ („деспинида“, т. е. „девственица“) – прозвище на Света Богородица (сравни женския метох в близкия Самоков, който носи същото име).
Поминък[редактиране | редактиране на кода]
В миналото
Ето как описва част от миналото на село Доспей в книгата си „Искровете“[7] големият познавач на Рила, писателят Асен Христофоров:
| „ | „Стадата на доспейци пасли по тревистите баири над селото, по цяла Лакатишка Рила и оттатък, в пустата долина на Черни Искър, гдето не прониквали студените северни ветрове. Долината била гориста. Но имало и празни, затревени места по-нагоре по реката, гдето сивеели камъните от срутени къщи на забравено поселище. Доспейци обсебили тези поляни. Стадата им били многобройни и лете плъпвали по високите насрещни скатове, минавали и отвъд билото, към голямата седловина на юг от него. Там се срещали с манастирските говеда. Селските пастири и манастирските говедари решили тази седловина да разделя пашата на едните и на другите. А тя била Кобилино бранище!" | “ |
На югозапад от Доспей, по височините около река Лакатица, е имало доспейски егреци[8]. Обитателите им са се заселвали на едно място, вдясно от река Черни Искър, при вливането в него на реките Лакатица отляво и Грековица – отдясно, и с времето от преселници от Доспей се създало там село Доспей махала. То е просъществувало самостоятелно до 1965 г., когато е било закрито и присъединено към село Говедарци с Указ 881 на Президиума на Народното събрание от 25 ноември 1965 г. (Обн., ДВ, бр. 94 от 30 ноември 1965 г.)[9].
В далечното минало освен с животновъдство (предимно овцевъдство) и земеделие – споменава се и пчеларство, една част от населението се е занимавала с добив на желязна руда и с преработката ѝ в маданите. И днес цялото поле от Доспей до Самоков носи името „Рудеж“ („Рудежо“).
Кираджийството[10] също е било развито.
Село Доспей има съществен дял в земеделската дейност – с която Самоков и околните му села са широко известни в страната – производството на картофи. В средата и към края на 20 век изразът „самоковско Бѝнте[11]" е бил нещо като визитна картичка на тази част от територията.
Настояще
Развива се дърводобив, преработка на дървесина и търговия с дървен материал.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Доспей към 2022 г. е център на кметство Доспей.[12][13]
В село Доспей към 2022 г. има:
- Читалище „Отец Паисий“ – действащо, регистрирано под номер 2218 в Министерство на културата на България; при него има певческа група за автентичен фолклор, танцова група за народни танци, както и библиотека с 13000 тома.[14][15][16]
- пощенска станция.[17]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На Петровден се събира цялото село за традиционния събор. Раздава се курбан – обикновено в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“, разпъват се търговски сергии, организират се концертни изпълнения и други. [18]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Доспей
- Христо Димитров (ок. 1750 – 1819), български иконописец, основоположник на Самоковската художествена школа.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Снимки от село Доспей
-
Кметството и читалище „Отец Паисий“ -
Паметната плоча на иконописеца Христо Димитров -
Паметна плоча на падналите през войните 1912 – 1913 -
Паметна плоча на падналите през войните 1915 – 1918 и 1944 – 1945
Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Притоците на река Палакария
- ↑ Тук са ползвани данните от книгата на Иван Ненов „Самоковският препис на „История славянобългарска“ в главата, озаглавена „Още за миналото на с. Доспей“.
- ↑ Краевед – човек, изучаващ географските, историческите, културните, природните, обществените, икономическите и други неизвестни дотогава фактори за интересуваща го част от територията на страната.
- ↑ Имане – пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище.
- ↑ Село Доспи, от императорските хасове, спадащо към Беркофче (Берковица). Днешният град Берковица също е бил център на каза в Софийския санджак, но очевидно писарят е допуснал грешка за местоположението. Тълкуванието е на Иван Ненов в книгата му.
- ↑ Под името „Искровете“ е познат районът на селата Говедарци, Маджаре, Мала църква и Бели Искър в община Самоков в подножието на Рила планина.
- ↑ Егрек – лятна кошара за добитък, обикновено за овце.
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места за село Доспей махала.
- ↑ Кираджийство – занятие или поминък на лице, което в миналото срещу заплащане превозвало със собствена кола или кон стоки или пътници; превозвач.
- ↑ “Бѝнте" е холандски сорт картофи, внедрен в Самоковско.
- ↑ Справка за събитията за кметство Доспей // Архивиран от оригинала на 2022-02-18. Посетен на 2022-02-18.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област София, кметство Доспей
- ↑ Детайлна информация за читалище „Отец Паисий -1910“, село Доспей, община Самоков, област София
- ↑ Информационна карта за 2020 г., читалище „Отец Паисий – 1910“, село Доспей, община Самоков, област София
- ↑ Guide – Bulgaria.com; Читалище „Отец Паисий“
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област София, 2012 Доспей // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-02-18.
- ↑ Съборът в Доспей
| ||||||||