Драговищица (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Драговищица (Област София))
За другото българско село вижте Драговищица (Област Кюстендил).

Драговищица
Знаме
      

Центърът на село Драговищица
Общи данни
Население1158 души[1] (15 декември 2023 г.)
103 души/km²
Землище11,198 km²
Надм. височина571 m
Пощ. код2237
Тел. код07118
МПС кодСО
ЕКАТТЕ23296
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Костинброд
Трайко Младенов
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Албена Виденова
(Местна коалиция ВМРО – БНД)
Драговищица в Общомедия

Драговищица е село в Западна България. То се намира в Община Костинброд, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Днешната Драговищица е село, което някога е представлявало две махали – Драговищица и Батковци. В 1951 година Батковци е слято с Драговищица.[2] През селото минава река Крива. Селото претърпява сериозно развитие през 70 – 80 те години на миналия век. Построено е основно училище с 10 класни стаи, физкултурен салон, помещения по трудово обучение. През 80-те години е завършена сградата на читалището в селото състояща се от салон, репетиционни зали, съблекални, библиотека, мултимедийна зала, прожекционна.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Влажен субтропичен (Cfa)

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ е изписана от Михаил и Христо Благоеви, които оставят надпис „Из руки Михаил Зограф Благоев из Дебърско окружие село Тресонче 1884 г. месец април ден 2-рий“. Стенописите се отличават с лекота на изпълнението и своеобразния си колорит.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Батковци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Батковци
  • Йосиф Евстатиев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен
  • Димчо Димов (1944 – 2017) – български футболист.
  • Янко Найденов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[5]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство;
  • Основно училище „Отец Паисий“;
  • Народно читалище „Георги Раковски“;
  • Целодневна детска градина „Детелина“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор на селото – провежда се ежегодно на 9 май.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • ФК „Спортист“ (Драговищица)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Книга за Драговищица“, 2009 г., 276 стр. с над 700 черно-бели и цветни снимки. Автор Мария Христова – учител в основно училище „Отец Паисий“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 199.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 254 и 828.
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25