Драгожел
| Драгожел Драгожел | |
| — село — | |
  Драгожел | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Витачево |
| Надм. височина | 737 m |
| Население | ? души (2002) |
| Пощенски код | 1430 |
| МПС код | VE |
| Драгожел в Общомедия | |
Драгожел (на македонска литературна норма: Драгожел) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено южно от Кавадарци, на високото плато Витачево над Тиквешкото езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава под името Дражеля в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[1] В края на ХVI век Драгожил е в състава на нахия Тиквеш, лива Кюстендил. Към 1590 година част от селото е тимар на Абдуллахоглу Хюсеин, наследил Али, който се е отказал от тимара.[2]
Селската църква „Свети Никола“ е от XIX век.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Драгожел е има 180 жители българи християни.[4] За съпротива против македонизма са осъдени на 12 години затвор местните жители с българско самосъзнание Христо Дабнишки и Кръстьо Шолев, като първият умира в затвора, а вторият остава инвалид поради изтезанията, на които са подложени.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Драгожел
Йован Динев (р. 1948), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.
- ↑ Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 292.
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 481.
- ↑ Собрание на Република Македонија
| |||||||||||
