Драгойново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драгойново
Общи данни
Население420 души[1] (15 март 2024 г.)
11,5 души/km²
Землище36,382 km²
Надм. височина190 m
Пощ. код4293
Тел. код031604
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ23385
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Първомай
Николай Митков
(БСП за България, Левицата!, БВ, ИТН; 2019)

Драгойново е село в Южна България. То се намира в община Първомай, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Драгойново се намира на 17 км южно от Първомай.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старо име на селото (до 1906 г.) е Козлук.

В ранното средновековие селището се е превърнало в крепост като тези в Плиска и Преслав. Според учените за първи път в околностите на Драгойново са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите.

На връх Драгойна е разкрит голям тракийски градски център. Открити са останките на светилище, което е може би прочутият храм на Дионисий. При новите разкопки в местността Хисаря са разкрити част от стените на голяма християнска църква с останки от дебела вътрешна и външна мазилка, богато украсена със стенописи.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Археологически обекти[редактиране | редактиране на кода]

Тракийско светилище на връх Драгойна (в рамките на древното фортификационно съоръжение) в близост до селото е разкрито през есента на 2004 г.

В района на село Драгойново се намират 49 надгробни тракийски могили; от тях 47 са разкопани от иманяри. Една могила е разкопана от археолози от АМ Пловдив. Открити са иманярски тунел и колела от антична колесница.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

29 юни – празник на селото

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангел войвода, хайдутин от средата на 19 век[3]
  • Атанас Запрянов (р. 1950), генерал-лейтенант от резерва, зам.-министър на отбраната
  • Паун Везирев, ятак на Ангел войвода, национален революционер
  • Стоян Точката – Точка войвода, хайдутин
  • Дели Петър, хайдутин
  • Кольо Нацков-Кьосе Кольо – хайдутин, втори байрактар на Ангел войвода
  • д-р Симеон Грозев – интербригадист
  • Райчо Кирков – антифашист

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Туризмът е слабо развит.

В района има маркирани еко маршрути, могат да се предприемат пешеходни преходи из красивите ридове Мечковец, Драгойна и до хижа „Аида“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  3. Стефан Узунов, "Истината за раждането на Ангел Войвода" [PDF], Драгойново, 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]