Дреновец
Тази статия е за селото в Северозападна България. За близкия язовир вижте Дреновец (язовир).
| Дреновец | |
 | |
  Дреновец  Дреновец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1293 души[1] (15 март 2024 г.) 21,7 души/km² |
| Землище | 59,468 km² |
| Надм. височина | 117 m |
| Пощ. код | 3920 |
| Тел. код | 09323 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 23672 |
| Демоним | Дреновчанин |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Ружинци Александър Александров (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Надя Иванова (ГЕРБ) |
Дрено̀вец (от дрян) е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, област Видин.
География[редактиране | редактиране на кода]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Село Дреновец се намира в западната част на Дунавска равнина. На север има възвишение, покрито с широколистна гора, където е местността Долът и пчелините на дреновчани. Често срещани са дряновите дървета, откъдето идва и името на селото. Оттатък възвишението е река Дунав. На юг, на отсрещната страна на реката, се намират лозята на местните хора. В миналото, за да ги стигнат, стопаните им минавали през бродове, като ползвали кокили, които наричат "щули".
Води[редактиране | редактиране на кода]
През селото минава река Лом, а в близост до него се намира и железопътен мост над нея. Язовир „Дреновец“ е най-големият язовир в областта. Открит е през лятото на 1969 г. с името „Евгени Михайлов“. Намира се на запад от Дреновец, на по-високо от селото място. След десетилетия от появата му пластовете под селото са оводнени силно и подпочвената влага избива в основите на къщите.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Дреновец е разположен в умерения климатичен пояс. Климатът е умереноконтинентален.
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
В равнинните части повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Почвите са типични черноземни. По долините на реката почвите са алувиално-ливадни.
История[редактиране | редактиране на кода]
Името на Дреновец се появява в Съкратен регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г. и в австрийски архиви от 18 век. По времето на османското робство, потисничеството им не пречупвало местните хора - през 1688 г. по време на Чипровското въстание Дреновец също се разбунтувал начело със свещеника си поп Боно, но турската войска разбила въстаниците и сринала селото. През 1689 г. край Дреновец разпънала стан австрийска армия, тръгнала да превзема Видин. Жаждата за свобода и родолюбието обаче не угаснали у местните хора - дреновчани се включили в битките за освобождението на България.
За селото през 1879 г. свидетелства Феликс Каниц и го описва като ehemalige bischoffstadt, "бивш епископски град".[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. Първоначално то има съвсем ограничен обхват, но в началото на 1951 година, след блокада на селото от милицията и побоища над по-упоритите, по-жестоки тук, отколкото множеството подобни акции в региона, повечето селяни са принудени да постъпят в него.[4]
Колониите от потомци на дреновчанските родове са разпръснати из цялата страна. Най-многобройни са в София, Видин, Монтана и Лом. Има доста хора в чужбина, най-вече в Испания, Германия и САЩ.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението през годините[редактиране | редактиране на кода]
• На 13.12.1955 г. се заличава с. Чорлево и се присъединява като квартал на с. Дреновец
• На 29.12.1959 г. се заличава с. Тополовец и се присъединява като квартал на с. Дреновец
• На 22.08.1991 г. се отделя кв. Тополовец от с. Дреновец и се признава за отделно населено място – с. Тополовец
|  |
Дреновец днес е третото по големина село в област Видин и осмото по големина населено място в областта.[5]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Данните са към 2011г.[6]
| Численост | Дял (%) | |
|---|---|---|
| Общо | 1378 | 100.00% |
| Българи | 1239 | 89.92% |
| Турци | — | — |
| Роми | 98 | 7.11% |
| Други | 5 | 0.36% |
| Не се самоопределят | — | — |
| Не са отговорили | 36 | 2.61% |
Религия[редактиране | редактиране на кода]
Основната религия в селото е християнството. Дреновец се намира във видинската епархия и ломската духовна околия.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
| Кандидат | Партия | Изборен резултат | Получени гласове | |
|---|---|---|---|---|
| Надя Петрова Иванова | ГЕРБ | 63.02% | 513 | |
| Димчо Методиев Младенов | Нова Алтернатива | 19.53% | 159 | |
| Людмил Радков Георгиев | Алтернативата на гражданите | 15.36% | 125 | |
| Кандидат | Партия | Изборен резултат | Получени гласове | |
|---|---|---|---|---|
| Надя Петрова Иванова | ГЕРБ | 33.99%(61.95%) | 258(508) | |
| Борислав Антов Лозанов | БСП | 27.93%(38.05%) | 212(312) | |
| Димчо Методиев Младенов | АБВ | 23.72% | 180 | |
| Румянка Димитрова Георгиева | Надежда | 14.36% | 109 | |
| Кандидат | Партия | Изборен резултат | Получени гласове | |
|---|---|---|---|---|
| Борислав Антов Лозанов | БСП | 39.22%(58.10%) | 302(502) | |
| Надя Петрова Иванова | ГЕРБ | 29.09%(41.90%) | 224(362) | |
| Николинка Горанова Петкова | НДСВ | 25.06% | 193 | |
| Атанас Илиев Атанасов | Атака | 6.62% | 51 | |
| Кандидат | Партия | Изборен резултат | Получени гласове | |
|---|---|---|---|---|
| Борислав Антов Лозанов | БСП ДПС | 42.06%(59.57%) | 339(526) | |
| Надя Петрова Иванова | ГЕРБ | 17.00%(40.43%) | 137(357) | |
| Вергил Първанов Янкулов | РЗС | 14.52% | 117 | |
| Ваня Георгиева Иванова | БСДП | 14.39% | 116 | |
| Менчо Методиев Лозанов | НДСВ | 8.31% | 67 | |
| Цветан Александров Найденов | БЗНС | 2.23% | 18 | |
| Радко Георгиев Кочев | Атака | 1.49% | 12 | |
| Кандидат | Партия | Изборен резултат | Получени гласове | |
|---|---|---|---|---|
| Ваня Георгиева Иванова | БСДП | 19.58%(57.20%) | 149(548) | |
| Виктория Розалинова Малинова | ДПС | 20.11%(42.80%) | 153(410) | |
| Стоян Димитров Стоянов | БСП | 16.69% | 127 | |
| Соня Милчова Стефанова | Либерален съюз | 11.96% | 91 | |
| Петър Първанов Петров | Българска социалдемокрация | 7.88% | 60 | |
| Александър Илиев Виденов | БЗНС | 7.49% | 57 | |
| Росица Цветанова Петкова | БДС "Радикали" | 7.36% | 56 | |
| Гинко Цеков Цолов | НДСВ | 5.78% | 44 | |
| Велин Найденов Христов | Гражданска партия за България | 3.15% | 24 | |
Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
Икономически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
В икономическа гледна точка след падането на социализма, селото се деиндустриализира. В днешни дни има немалко частни фирми, които се занимават със хранителни, строителни и смесени магазини.
Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]
• СУ " Никола Йонков Вапцаров"
• ЦДГ "Палавници"
• Народно читалище „Христо Ботев – 1926“
• Народно читалище "Здравец – 2007"
Сгради и паркове[редактиране | редактиране на кода]
• Дом за стари хора - Дреновец
• Поща
• Блок (3-етажен)
• Множество малки паркове
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Има железопътна спирка на линията Мездра – Видин; има шосейни връзки с Лом, Белоградчик, Видин, Монтана и София, като отстои на 29 км от Лом, 33 км от Белоградчик, 47 км от Видин, 47 км от Монтана и 153 км от София.[12]
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
В центъра на Дреновец се намира паметохранилницата, която съхранява вещи от различните епохи на тази земя. Сред най-древните експонати са каменна брадва от неолита, антични монети и оръжия. Части от стрели и мечове и останки от земеделски оръдия илюстрират живота от първите векове на българската държава в земите край река Дунав. Сред ценните експонати от следващите епохи има гюле от хайдушко дървено топче, синия (трикрака софра) от XVIII век, народни носии, тъкани преди 200 години. В раздела за комунизма пък са окачени портрети на Георги Димитров и Тодор Живков, червени знамена, снимки на кооперативни бригади и кутии вафли „Искър“. Второто помещение на паметохранителницата уредникът нарича „стая за едрогабаритни експонати“. В нея са разположени конска каруца с ковани железа, шейна от XIX век, която била теглена от коне, дървен чин, на който седели поколения дреновчани. Също така има и 152-милиметрова гаубица. Тя обаче няма как да се вмести в музейната площ и е монтирана на площада в Дреновец.
Храмове[редактиране | редактиране на кода]
• Църква "Въведение Богородично" - една от най-старите в района, построена през 1800г.
• Манастир "Света Троица" - в местността Долът, между Дреновец и Добри дол
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Дреновец има футболен отбор, който е участник в Северозападна "Трета лига" – ФК „Дреновец“. Мачовете се играят на стадион "Арена Дреновец". Отборът е на повече от 90 години.
Паметници[редактиране | редактиране на кода]
На площада на селото се намира паметника на Евгени Михайлов Лозанов.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
1 май - събор на селото. По традиция на този ден се играе футболен двубой между млади и стари. Освен това обикновено на трапезата има агне.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Дреновец[редактиране | редактиране на кода]
- Илия Гечев – помощник на капитан Кръстю по време на въстанието на селяните в Северозападна България от 1850 г. Тежко ранен в боя при с. Хасанова махала (Динково), бил укрит и излекуван в родното си село Чорлево (дн. в състава на Дреновец).[13]
- Петко Петков (1827 – 1897), кмет на Видин[14]
- Евгени Михайлов Лозанов – роден на 20 април 1914 г. в Дреновец. Член на РМС и привлечен в ремсовото ръководство в училището.
- Камен Петров Вълчев (1885 – 1925), народен представител, член на БЗНС, убит 1925 г.[15]
- Лозинка Симеонова Йорданова (с бащина фамилия Павлова) - родена на 11 август 1929 г. в Дреновец. Основател и ръководител на Школа по етнография и фолклор в Дворец на децата в гр. София (някога Дворец на пионерите). Основател и председател на Национално етнопедагогическо сдружение "Проф. д-р Иван Шишманов" (НЕПС). Виден фолклорист с научни публикации в издания на БАН. Виден писател за деца, чиито последни книги са издадени от изд. "Емас".
- проф. Стефан Попов, роден 1940 г. в село Чорлево (дн. в състава на Дреновец), учил в Лом, преподавател по виолончело в Лондон.[16]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. XI, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 149.
- ↑ Население в село Дреновец // Архивиран от оригинала на 2022-06-23. Посетен на 2022-06-23.
- ↑ Етнически състав
- ↑ Кметски избори - 2019
- ↑ Кметски избори - 2015
- ↑ Кметски избори - 2011
- ↑ Кметски избори - 2007
- ↑ Кметски избори - 2003
- ↑ Разстояние от Дреновец
- ↑ Д. Маринов, Политически движения и въстания в Западна България, сб. НУНК, кн. 2, 1890, с. 87.
- ↑ Генади Вълчев, Видинските кметове, 1878 – 1944, 2003.
- ↑ Известия на държавните архиви, 1977, т. 33, с. 82.
- ↑ Ломски вестник, 22 – 29 август 1997.
| |||||