Ебола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ебола (вирусна хеморагична треска ебола)
1976 г. – две медицински сестри до леглото на болната Майинга Н'Сека, заразена с вируса ебола по време на епидемията в Заир през 1976 г.. Н'Сека умира няколко дни по-късно вследствие на тежък вътрешен кръвоизлив.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10A98.4
МКБ-9065.8
База данни
DiseasesDB		18043
База данни
MedlinePlus		001339
База данни
eMedicine		med/626
Мед. рубрики MeSHD019142
Ебола в Общомедия

Вирусната хеморагична треска ебола, инфекция с вируса ебола или просто ебола е болест при хората и други бозайници, която се причинява от вируса ебола (еболавирус).

Пренасяне[редактиране | редактиране на кода]

Ебола е изключително заразна болест. В началния период на заразяването вирусоносителят отделя вируси с всички свои телесни секрети (пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии), като след известен период вирусът се отделя и от разрушените от него клетки на епидермиса и тогава дори докосването до кожата може да причини заразяване.

При евентуално (само)излекуване вирусът продължава да живее допълнително 7 – 8 седмици в мъжката полова система, правейки семенната течност през този период опасна дори и след „пълното“ излекуване.

Срещу ебола вече има открита ваксина от 2019 г[1]. Все още обаче не е известен естественият резервоар на вируса в природата. Най-често хората се заразяват от контакт със секретите на вече заразен човек, като все още не е известна причината за спорадичните епидемични взривове на болестта в Африка. От четирите вируса, три (Ebola-Zaire, Ebola-Sudan и Ebola-Tai) са открити в Африка като причинители на епидемии сред хората, докато Ebola-Reston е открит в САЩ и Италия в маймуни, внесени от Филипините. За него се предполага, че не причинява заболяването у хората.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Заразяването с вируса може да стане чрез контакт с кръв или други телесни течности от заразен човек или животно.[2] Все още няма документирано разпространение по въздушен път в естествена среда.[3] Смята се, че плодоядните прилепи са естествен носител в природната среда и могат да разпространяват вируса, без те самите да развиват болестта. Хората се заразяват при пряк контакт с прилепи или чрез контакт с живи или мъртви животни, инфектирани от прилепи. Когато с вируса се зарази човек, болестта може да се разпространи и между хората. Мъжете, преболедували от ебола, може да продължат да предават болестта чрез семенната течност в продължение на близо два месеца.

Признаци и симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Инкубационен период[редактиране | редактиране на кода]

Признаци и симптоми на ебола.[4]

Периодът от излагане на вируса до развиване на симптомите на болестта обикновено е от 2 до 21 дни.[2][4] По изчисления на базата на математически модели се предвижда, че в около 5% от случаите може да отнеме повече от 21 дни до развиване на симптоми.[5]

Ранен период[редактиране | редактиране на кода]

Симптомите обикновено започват с внезапен, подобен на инфлуенца стадий, характеризиращ се с чувство на умора, повишена температура, болка в мускулите и ставите, главоболие и възпалено гърло.[2][6][7] Температурата обикновено е по-висока от 38,3 °C. Тези симптоми често са последвани от повръщане, диария и болки в корема.[7] След това може да настъпят затруднено дишане и болка в гърдите, придружени от отичане, главоболие и объркване.[7] При около половината от случаите може да се появи макулопапуларен обрив (зачервявания по кожата, покрити с малки пъпчици).[8]

Кръвоизливи[редактиране | редактиране на кода]

В някои случаи може да има вътрешно и външно кървене.[2] Това обикновено започва 5 до 7 дни след първите симптоми.[9] При всички болни се наблюдава намалено кръвосъсирване.[8] При 40 – 50% от случаите е съобщавано кървене от лигавиците или от местата на убождане с игла.[10] Това може да доведе до повръщане на кръв, изкашляне на храчки с кръв или кръв в изпражненията.[11] Поради кръвоизливите в кожата може да се получат петехии, пурпура, екхимози, хематоми (особено около местата на пробождане с игла).[12] Болният може да получи също кървене в бялата част на очите. Тежкото кървене не е често явление, но ако се получи, то обикновено е в областта на стомашно-чревния тракт.[8][13]

Възстановяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Възстановяването започва между 7 и 14 дни след началото на симптомите.[7] Ако случаят приключи с фатален край, смъртта обикновено настъпва 6 до 16 дни след началото на симптомите и се дължи на критичен спад на кръвното налягане, поради загуба на течност [14]. По принцип получаването на кървене често е показател за евентуален неблагоприятен изход от заболяването, а загубата на кръв може да причини смърт.[6] В самия край, преди смъртта, болните често са в кома.[7] Оцелелите често след това страдат от хронична мускулна и ставна болка, възпаление на черния дроб и намален слух, наред с други проблеми.[7]

Диагноза[редактиране | редактиране на кода]

За да се постави диагноза на инфекция с вируса ебола, първо трябва да се изключат други заболявания с подобни симптоми, като например малария, холера и други вирусни хеморагични трески. Диагнозата се потвърждава чрез кръвни изследвания за вирусни антитела, вирусна РНК или изолиране на самия вирус.[2]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като няма одобрено официално понастоящем специфично лечение на ебола [15], то (както и на повечето хеморагични трески) е поддържащо, като болните се оставят да почиват, дава им се вода (рехидратация), което се допълва от симптоматично лечение (според развитите симптоматики).[2] Целта е да се поддържа жизнената дейност на тялото, докато то се бори срещу вируса, като в общи линии се разчита, че евентуално имунната система на болния ще се справи с вируса. Такива мерки по лечението могат да включват справяне с болката, изпитвана от пациента, гадене, треска и безпокойство, както и рехидратиране по орален или интравенозен път[16]. Кръвни продукти като кръвни банки, тромбоцити или замразена кръвна плазма могат също да бъдат използвани.[16] Други регулатори на коагулацията също са изпробвани, включително хепарин в опит да се предотврати дисеминирана интравазална коагулация и използване на препарати, съдържащи коагулационни фактори, с цел намаляване на кървенето.[16] Често използвани антималарийни медикаменти и антибиотици преди правилно диагностициране с ебола не са потвърдени да подпомагат лечението.[16]

Интензивно лечение[редактиране | редактиране на кода]

В развиващите се страни е използвана интензивна медицинска грижа.[12] Това може да включва поддържане на кръвния обем и баланс на електролити (соли), както и лечение на бактериални инфекции, които могат да се развият междувременно.[12] Диализа може да бъде необходима в случай на бъбречна недостатъчност, екстракорпорална мембранна оксигенация (ЕСМО) може да се използва при дисфункция на белите дробове.[12]

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Вирусната хеморагична треска ебола е идентифицирана за първи път в област на Судан (понастоящем част от Южен Судан) и в Заир (понастоящем Демократична република Конго). Болестта обикновено се появява епидемично в тропическите райони на Субсахарска Африка.[2] От 1976 г. (когато болестта е идентифицирана за първи път) до 2013 г. Световната здравна организация (СЗО) съобщава за 1716 потвърдени случая.[2][17] Най-голямата епидемия настъпва в Западна Африка през 2014 г. и засяга Гвинея, Сиера Леоне, Либерия и Нигерия.[18][19] До 15 октомври 2014 г. се съобщава за 4493 смъртни случая от 8998 заразени (последната бройка е предполагаема).[20]

Превенция[редактиране | редактиране на кода]

Изследователи гледат към слайдове от култури на клетки, образуващи моноклонални антитела. Тези са лабораторен продукт и изследователите ги изследват за да изберат най-обещаващите от тях.

Американският Център за контрол и превенция на заболяванията препоръчва персоналът в досег с болни да носи предпазно облекло като маски, ръкавици и т.н., така че да няма кожно излагане.[21]. В САЩ медицински персонал, който е имал досег с болен от ебола, дори и когато симптоми не са проявени, се препоръчва да стои под 24 дневна домашна карантина с цел ограничаване на контактите.[22]

Профилактика[редактиране | редактиране на кода]

Епидемичният контрол налага прилагане на серия от координирани медицински мерки и ангажираност от страна на обществото. Необходимите медицински мерки включват бързо откриване и проследяване на контактите на засегнатите, бърз достъп до съответните лабораторни услуги, надлежни грижи за инфектираните и надлежно освобождаване от телата на починалите чрез кремиране или погребване.[2][23] Профилактиката включва намаляване на разпространението на болестта от инфектирани животни на хора.[2] По тази причина, когато се борави с потенциално инфектирано месо от дивеч, трябва да се носи подходящо защитно облекло и преди консумация месото трябва да се приготвя до пълна готовност.[2] Това включва също носене на подходящо защитно облекло и измиване на ръцете, когато сме в присъствие на болен.[2] С пробите от телесни течности и тъкани на заразени трябва да се борави със специално внимание.[2]

Ваксина[редактиране | редактиране на кода]

През 2016 Световна здравна организация обявява, че е открита ефективна ваксина срещу Ебола. Преди обявлението, медикаментът е бил тестван на 12 хил. души и е проработил.

Книги на български език[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.fda.gov
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Ebola virus disease Fact sheet N°103 // World Health Organization. September 2014. Посетен на 12 април 2014.
  3. ↑ 2014 Ebola Virus Disease (EVD) outbreak in West Africa // WHO, 21 април 2014. Посетен на 3 август 2014.
  4. ↑ а б Ebola Hemorrhagic Fever Signs and Symptoms // CDC. 28 януари 2014. Посетен на 2 август 2014.
  5. ↑ On the Quarantine Period for Ebola Virus // PLOS Currents Outbreaks. 14 октомври 2014. DOI:10,1371/currents.outbreaks.2ab4b76ba7263ff0f084766e43abbd89.
  6. ↑ а б Gatherer D. The 2014 Ebola virus disease outbreak in West Africa // J. Gen. Virol. 95 (Pt 8). 2014. DOI:10,1099/vir.0,067199-0. с. 1619 – 1624.
  7. ↑ а б в г д е Magill, Alan. Hunter's tropical medicine and emerging infectious diseases. 9th ed. New York, Saunders, 2013. ISBN 9781416043904. с. 332.
  8. ↑ а б в Hoenen T, Groseth A, Falzarano D, Feldmann H. Ebola virus: unravelling pathogenesis to combat a deadly disease // Trends in Molecular Medicine 12 (5). May 2006. DOI:10,1016/j.molmed.2006,03.006. с. 206 – 215.
  9. ↑ Simpson DIH. Marburg and Ebola virus infections: a guide for their diagnosis, management, and control (PDF) // WHO Offset Publication No. 36. 1977. с. 10f.
  10. ↑ Ebola Virus, Clinical Presentation // Medscape. Посетен на 30 юли 2012.
  11. ↑ Appendix A: Disease-Specific Chapters // Chapter: Hemorrhagic fevers caused by: i) Ebola virus and ii) Marburg virus and iii) Other viral causes including bunyaviruses, arenaviruses, and flaviviruses. Министерство на Правителството на Онтарио на здравето и дългосрочни грижи за възрастни. Посетен на 9 октомври 2014.
  12. ↑ а б в г ((en)) Feldmann, H и др. Ebola haemorrhagic fever. // Lancet 377 (9768). 5 март 2011. с. 849 – 62.
  13. ↑ Fisher-Hoch SP, Platt GS, Neild GH, Southee T, Baskerville A, Raymond RT, Lloyd G, Simpson DI. Pathophysiology of shock and hemorrhage in a fulminating viral infection (Ebola) // J. Infect. Dis. 152 (5). 1985. DOI:10,1093/infdis/152,5.887. с. 887 – 894.
  14. ↑ ((en)) Ruzek, edited by Sunit K. Singh, Daniel. Viral hemorrhagic fevers. Boca Raton, CRC Press, Taylor & Francis Group, 2014. ISBN 9781439884294. с. 444.
  15. ↑ ((en)) Choi JH, Croyle MA. Emerging targets and novel approaches to Ebola virus prophylaxis and treatment // BioDrugs 27 (6). 2013. DOI:10.1007/s40259-013-0046-1. с. 565 – 83.
  16. ↑ а б в г ((en)) Clark DV, Jahrling PB, Lawler JV. Clinical management of filovirus-infected patients // Viruses 4 (9). 2012. DOI:10.3390/v4091668. с. 1668 – 86.
  17. ↑ Ebola Viral Disease Outbreak – West Africa, 2014 // CDC. 27 юни 2014. Посетен на 26 юни 2014.
  18. ↑ CDC urges all US residents to avoid nonessential travel to Liberia, Guinea and Sierra Leone because of an unprecedented outbreak of Ebola. // CDC. 31 юли 2014. Посетен на 2 август 2014.
  19. ↑ Outbreak of Ebola in Guinea, Liberia and Sierra Leone // CDC. 4 август 2014. Посетен на 5 август 2014.
  20. ↑ Епидемията от ебола в Западна Африка се разширява географски, 14 октомври 2014
  21. ↑ „Guidance on Personal Protective Equipment To Be Used by Healthcare Workers During Management of Patients with Ebola Virus Disease in U.S. Hospitals, Including Procedures for Putting On (Donning) and Removing (Doffing)“. cdc.gov. 20 октомври 2014
  22. ↑ Cuomo, Christie clarify policy on Ebola health worker quarantines, СНН, 27 октомври 2014
  23. ↑ Guidance for Safe Handling of Human Remains of Ebola Patients in U. S. Hospitals and Mortuaries // Посетен на 10 октомври 2014.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ebola virus disease в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ебола&oldid=12117075“.