Едгар Морен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едгар Морен
Edgar Morin
френски социолог и философ
Роден
8 юли 1921 г. (102 г.)
Религияатеизъм
Националност Франция
Научна дейност
ОбластСоциология
Работил вЦентър за научни изследвания (CNRS)
Видни студентиКлод Фишлер
НаградиЕвропейска награда за есеистика Шарл Вейон (1987)
Философия
РегионЗападна философия
ШколаКонтинентална философия
конструктивистка епитемология[1]
антифундационализъм[2]
Интересиепистемология
комплексна теория[2][3]
социология
Идеи
 
хаозмос[4]
критика на структурализма[5]
критика на системната теория на Лудвиг фон Берталанфи[6]
ПовлиянКорнелиус Касториадис[7]
Костас Акселос[8]
Семейство
ДецаВероник Грапе-Нахум
Уебсайт
Едгар Морен в Общомедия

Едгар Морен (на френски: Edgar Morin, собствено Едгар Нахум / Nahoum, р. 8 юли 1921, Париж, Франция) е френски социолог и философ. В своите зрели възгледи Морен възприема съзнателно интердисциплинна перспектива, комбинирайки социологията с теорията на системите, антропологията и политологията. Неговите трудове могат да се ситуират между тези на Мишел Сер и Бруно Латур, с които споделят обща мисловност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Едгар Морен на колоквиум в Рио де Жанейро, 1972 г.

Едгар Морен е син на солунски евреин, преселил се в Марсилия и французойка. Израства в Париж, следва история и география, но получава и образование като юрист. Убежденията му са леви и по време на германската окупация се присъединява към френската съпротива. За кратко е член на комунистическата партия, от която бива изключен, по-късно участва в Социалистическия съюз, а впоследствие симпатизира на еколози и антиглобалисти. Одобрява будизма и определя монотеистките религии като „бич за човечеството“.

Заема критическа позиция срещу израелската политика, заради която през 2002 г. бива съдебно обвинен в расизъм и тероризъм, но спечелва делото[9].

Морен неколкократно се връща към разни епизоди от своята биография, на което посвещава и няколко книги [10].

Едгар Морен заема ръководни постове във френския Център за научни изследвания (CNRS), носител е на множество международни академични отличия и е почетен доктор на повече от десет университета.

Основател и редактор на списанието Комюникасион от 1971 г. Многобройните му книги са преведени на повече от 30 езика в 42 страни по света.

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Морен през 2015 г.

Името на Едгар Морен добива известност след края на шейсетте години на ХХ век, когато френският структурализъм е в разцвета си, но той не е свързан пряко с това интелектуално течение. Неговият подход е сходен най-вече с теорията на системите, както и със структурно-функционалистките разбирания на модерната социология. Кариерата си Морен започва именно като социолог, като обръща особено внимание на комуникациите. През 1969 г., по време на престой в САЩ, се сближава с френския биолог и нобелист Жак Моно, от когото приема идеи за комплексността като проблем. През следващото десетилетие излизат първите томове от поредицата за Метода[11], в които Морен излага по-систематично своите идеи. Отделните изследвания според него се оказват подчинени на някаква 'парадигматология', която на свой ред следва да бъде изследвана. Рефлексивността и произтичащите от нея проблеми, били те кибернетически или философски, са постоянна тема в анализите на Морен.

„Ние правим езиковостта, която ни прави нас самите. Ние сме във и чрез езиковостта, отворени от думите и затворени в думите, отворени към другиго (комуникация) и затворени за другиго (лъжа, грешка), отворени за идеите и затворени за идеите, отворени към света и затворени за света“[12]

.

Почетни докторати[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • La Méthode
    • 1977, La Nature de la nature (t. 1), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1981
    • 1980, La Vie de la vie (t. 2), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1985
    • 1986, La Connaissance de la connaissance(t. 3), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1992
    • 1991, Les Idées (t. 4), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1995
    • 2001, L’Humanité de l’humanité – L’identité humaine (t. 5), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 2003
    • 2004, Éthique (t. 6), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 2006
  • 1946, L'An zéro de l'Allemagne, Paris, éditions de la Cité Universelle.
  • 1948, Une cornerie, Édition Nagel, Paris, 223 p.
  • 1951, L’Homme et la mort, Paris: Seuil
  • 1956, Le Cinéma ou l'homme imaginaire, Paris: Éditions de minuit
  • 1957, Les Stars, Paris: Seuil; трето прераб. изд. 1972 г.
  • 1959, Autocritique, Paris: Seuil
  • 1962, L'Esprit du temps, Paris: Grasset Fasquelle
  • 1967, Commune en France. La métamorphose de Plodémet, Paris: Fayard
  • 1969, La Rumeur d'OrléansParis: Seuil
  • 1969, Introduction à une politique de l'homme, Paris: Seuil
  • 1970, Journal de Californie
  • 1973, Le Paradigme perdu: la nature humaine
  • 1981, Pour sortir du XX-e, Paris: Nathan. преиздание 2004, Pour Entrer dans le XXI-e, Paris: Seuil
  • 1982, Science avec conscience, Paris: Fayard,
  • 1983, De la nature de l’URSS, Paris: Fayard, 272 p.
  • 1984, Le Rose et le noir, Paris: Galilée, 127 p.
  • 1987, Penser l'Europe, Paris: Gallimard, 260 p.
  • 1988, Mais, Édition Neo/Soco Invest, avec Marek Halter. 145 p.
  • 1989, Vidal et les siens
  • 1990, Introduction à la pensée complexe, Paris: Seuil
  • 1993, Terre-patrie (avec la collaboration d’A.B. Kern), Paris: Seuil
  • 1994, Mes démons, Paris: Stock, coll. Au vif
  • 1994, La Complexité humaine, Textes choisis, Paris: Champs Flammarion
  • 1995, Les Fratricides – Yougoslavie-Bosnie 1991 – 1995, Paris: Arléa. 123 P
  • 1995, Une année sisyphe Paris: Seuil, 500 p.
  • 1997, Comprendre la complexité dans les organisations de soins, (avec Jean-Louis Le Moigne), Paris: ASPEPS.
  • 1997, Une Politique de civilisation (en collaboration avec Sami Naïr), Paris: Arléa 250 p.
  • 1997, Amour Poésie Sagesse Paris: Seuil, 81 p.
  • 1999, L’Intelligence de la complexité, (avec Jean-Louis Le Moigne), Paris: l’Harmattan
  • 1999, Relier les connaissances, Paris: Seuil
  • 1999, La Tête bien faite, Paris: Seuil
  • 2000, Les Sept savoirs nécessaires à l'éducation du futur, Paris: Seuil
  • 2000, Dialogue sur la nature humaine, avec Boris Cyrulnik, Paris: France Culture
  • 2001, Journal de Plozévet, Bretagne, 1965 (Préparé et préfacé par Bernard Paillard), La Tour d’Aigues, L’Aube
  • 2002, Dialogue sur la connaissance. Entretiens avec des lycéens (entretiens conçus et animés par Alfredo Pena-Vega et Bernard Paillard), La Tour d’Aigues, L’Aube, 70 p.
  • 2002, Pour une politique de civilisation, Paris: Arléa, 78 p.
  • 2003, La Violence du monde (avec Jean Baudrillard), Paris: Édition du Félin, 92 p.
  • 2003, Éduquer pour l’ère planétaire, la pensée complexe comme méthode d’apprentissage dans l’erreur et l’incertitude humaine (avec Raul Motta, Émilio-Roger Ciurana), Paris: Balland, 158 p.
  • 2003, Université, quel avenir ? (avec Alfredo Pena-Vega), 120 p., Éditions Charles Léopold Mayer, ISBN 2-84377-074-2
  • 2003, Les Enfants du ciel: entre vide, lumière, matière (avec Michel Cassé), Paris: Odile Jacob, 142 p.
  • 2006, Itinérance, Arléa, transcription d'un entretien avec Marie-Chritine Navarro en 1999 sur France-Culture, retraçant sa carrière.
  • 2006, Le Monde moderne et la question juive, Paris: Seuil. ISBN 2-02-090745-3
  • 2007, L'an I de l'ère écologique (avec la collaboration de Nicolas Hulot), Tallandier, 127 p. ISBN 2-84734-441-1
  • 2007, Vers l'abîme, Paris: L'Herne, 181 p., ISBN 978-2-85197-692-5; 2010 – Kindle edition.
  • 2007, Où va le monde?, Paris: L'Herne, 108 p. ISBN 978-2-85197-669-7}}
  • 2008, Mon chemin. Entretiens avec Djénane Kareh Tager, Paris: Fayard, 368 p. ISBN 978-2-213-63683-2
  • 2008, Mai 68, La Brèche, avec Claude Lefort et Cornelius Castoriadis, Paris: Fayard, 306 p. ISBN 978-2-213-63698-6
  • 2008, Vive la politique ?, avec Claude Lefort, Forum Libération de Grenoble sur CD audio, Frémeaux & Associés
  • 2009, Crises, CNRS, Débats (5 novembre 2009)
  • 2009, La Pensée tourbillonnaire – Introduction à la pensée d'Edgar Morin, Éditions Germina, Entretiens
  • 2009, Edwige, l'inséparable, Fayard, 320 p. ISBN 978-2-213-64408-0
  • 2010, Pour et contre Marx, Temps Présent, 128 p.
  • 2010, Ma gauche, Bourin Éditeur, 272 p.
  • 2010, Comment vivre en temps de crise? (avec Patrick Viveret), Bayard Centurion 91 p.
  • 2011, La Voie: Pour l'avenir de l'humanité, Paris: Fayard, 307 p. ISBN 978-2-213-65560-4
  • 2011, Conversation pour l'avenir (avec Gilles et Michel Vanderpooten), La Tour d'Aigues, L'Aube,
  • 2011, Dialogue sur la connaissance: Entretiens avec des lycéens, Editions de l'Aube, 69 p.
  • 2011, Mes philosophes, Meaux: Germina, 128 p.
  • 2011, Le chemin de l'espérance, en collaboration avec Stephane Hessel, Paris: Fayard
  • 2012, La France est une et multiculturelle. Lettre aux citoyens de France, en collaboration avec Patrick Singaïny, Paris: Fayard, 172 p.
  • 2013, Mon Paris, ma mémoire, Fayard, 270 p. ISBN 978-2-213-67203-8
  • 2021, Leçons d’un siècle de vie, Paris: Denoel, ISBN 9782207163078
В превод на български
  • Духът на времето. София: Христо Ботев, 1995, ISBN 954-445-401-2
  • Мислещата глава: Преосмисляне на реформата – Реформиране на мисленето. София: Полис, 2000, ISBN 954-90728-2-7

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Daniel Bougnoux and Bastien Engelbach, „Entretien avec Edgar Morin (2): Science et philosophie“, nonfiction.fr, 10 април 2008.
  2. ↑ а б Jennifer Wells, Complexity and Sustainability, Routledge, 2012, p. 134.
  3. ↑ Steven Vertovec (ed.), Routledge International Handbook of Diversity Studies, Routledge, 2014, p. 373.
  4. ↑ Edgar Morin, Restricted complexity, general complexity, 2005.
  5. ↑ François Dosse, History of Structuralism: The sign sets, 1967-present, Volume 2, University of Minnesota Press, 1997, p. 449.
  6. ↑ Sacha Kagan, Art and Sustainability: Connecting Patterns for a Culture of Complexity, transcript Verlag, 2014, p. 171.
  7. ↑ Morin, Edgar. An encyclopaedic spirit // Radical Philosophy, 30 декември 1997. Архивиран от оригинала на 2008-06-11. Посетен на 3 април 2008.
  8. ↑ Julian Bourg (ed.), After the Deluge: New Perspectives on the Intellectual and Cultural History of Postwar France, Lexington Books, 2004, p. 113.
  9. ↑ Подробно Процесът (срещу френския социолог Едгар Морен за статията му, посветена на израело-палестинския конфликт – в. Монд, 4 юни 2002) – блок във в. Култура: „Процесът“, включващ статиите „Процес срещу Едгар Морен“, Никола Вей, „Полемика около присъдата на Едгар Морен“, „Едгар Морен: Тези обиди отричат целия ми живот“, Иван Риуфол, „Урокът, преподаден на Едгар Морен“ и „Солидарност с Едгар Морен“, бр.28 от 22 юли 2005
  10. ↑ През 1959 г. издава своята Автокритика (Autocritique), тридесет години по-късно пише по-подробно за баща си Vidal et les siens sur и още за себе си в Itinérance (2006) и Mon Paris, ma mémoire (2013)
  11. ↑ {Шест тома от 1977 до 2004, окомплектовано издание 2008, вж. библиогр.
  12. ↑ Morin E., La Méthode, t. 4, Paris: Seuil, p. 172. '

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Едгар_Морен&oldid=12071699“.